Българската православна днес чества паметта на Свети Димитър и празникът се нарича Димитровден . Народният към Свети Димитър го представя на Св.
Именници: Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димo, Димчо, Димка, Димaнa
Празникът на Св. Димитър бележи промяната в сезоните и началото на зимата. Според преданията, в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря и народът е в очакване на първия сняг. Свети Димитър е покровител на зимата и студеното време. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус . На Димитровден се смята, че на масата трябва да има ястия от птици и зеленчуци.
Смята се, че Св. Димитрий се е родил в Солун през трети век, където баща му е бил градоначалник. Той вярвал в Христа тайно и не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.
Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от незапомнине времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали да си оспорват "принадлежността на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че Свети Димитър бил проконсул на Солун и загинал като мъченик за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
