Херцогиня Кейт и принц Уилям днес са особено щастливи. Денят е специален, а световните медии не пропускат да пишат за младата кралска двойка
На 29 април през 2011 година се състоя пищната церемония по бракосъчетанието на бъдещия крал на Англия.
Сватбата на принц Уилям и Кейт Мидълтън се превърна в световно събитие номер 1.
За този исторически момент в Лондон пристигнаха не само ВИП гости от цял свят, но и милиони туристи.
Туристите прелетяха стотици и хиляди километри, за да се потопят в истинската история.
А Англия е единствената страна в света, която предлага подобен шанс.
Туристите и жителите на Острова наблюдаваха преминаването на сватбената карета, която е поне на 300 или на 400 години.
Видяха принц Уилям, който е наследник на фамилия с поне 9 века история.
Съпреживяха всички съпътстващи ритуали, които са се спазвали от няколко века в Лондон.
Така те не просто гледаха двама млади, красиви и влюбени младоженци.
Те бяха част от едно истинско събитие, което беше инициирано от истински исторически личности, за да остане в световната история.
Днес принц Уилям и херцогиня Кейт развиват активна обществена дейност.
Заедно с принц Хари те интегрират в обществото хора в неравностойно положение.
Такива се децата, които страдат от аутизъм или от други ментални заболявания.
Това е изключително важно и за техните семейства, за да не се чувстват хора втора категория.
Работят активно с военно инвалидите, които продължават да живеят, благодарение на модерните протези.
Младото кралско семейство организира редица спортни мероприятия за тези хора.
Така те също не се чувстват отритнати, а напротив – напълно приобщени към обществото.
Едно от последните важни събития в Лондон (преди 1 месец) беше мащабна благотворителна акция под патронажа на харцогиня Кейт.
Този път тя работи без принц Уилям.
Събираха средства за изграждане на модерна болница за лечение на деца с редки болести.
Вчера британските медии писаха, че кралица Елизабет вероятно ще даде кралския трон на принц Уилям и на херцогиня Кейт, като прескочи принц Чарлз и Камила .
