Днес е специален ден в народния календар . И докато вие най-вероятно го свързвате с празника на Баба Марта и мартеничките, то според народните поверия на днешния 1 март идва краят на зимата и началото на земеделската година. Преди години хората са използвали деня и за ритуали, които да предпазят дома им от гущери, змии и зли сили.
Повечето суеверия са съобразени с лютия характер на Баба Марта и целят да я омилостивят.
На 1-ви март не се перат и не се простират бели дрехи, защото времето ще се развали и ще има градушки, които ще съсипят реколтата през годината. На двора или пред входната врата се изнася нещо червено – кърпа, престилка, пътека, защото хората вярвали, че червеният цвят ще развесели Баба Марта и тя ще е благосклонна към тях.
Първата седмица на март се наричала "Броеница" - по тези дни се гадаело какво ще бъде времето през цялата година. Разпространен бил и обичаят хората да си избират ден между 1 и 22 март - ако на нарочената дата е слънчево, това било знак, че годината за човека ще е успешна; ако пък е дъждовно, мъгливо, ветровито, студено - идните дни ще бъдат за него трудни и тежки.
В деня на Баба Марта най-голямо внимание се обръща на мартениците. Те се закачат за здраве и за да предпазват хората от уроки и болести. Според поверията белият цвят символизирал мъжкото начало, а червеният – женското. Неомъжените момичета трябва да закачат мартеницата от ляво, до сърцето, а омъжените – да си я вържат на ръката. В Румъния пък мъжете си слагат мартеницата на скришно място, например в чорапа.
Важно е къде ще бъде закачена мартеницата, след като собственикът й види щъркел за първи път през тази година. Ако мартеницата се сложи под камък, след време се гледа дали има мравки под него. В случай, че има, тогава годината ще е добра за животновъдите. Други поверия гласят, че мартеницата трябва да се хвърли в река, за да може на собственика й да му върви по вода и да има успех през годината.
Но най-често хората окичват дръвчета с мартениците си. Ако скоро след това дръвчето цъфне, годината ще е плодородна.
