Дори лекото повишаване на холестерола заслужава внимание. Именно в този момент промените в ежедневното хранене и начина на живот могат да окажат положително влияние върху стойностите и да помогнат за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания.
Холестеролът е необходим на организма, но когато нивата на LDL – така наречения „лош“ холестерол – са прекалено високи, рискът от натрупване на плаки в артериите се увеличава.
Добрата новина е, че някои лесни промени в менюто могат да помогнат за подобряване на липидния профил .
Защо е важно да реагираме още при леко повишение?
Холестеролът често не предизвиква никакви видими симптоми. Човек може да се чувства напълно здрав, без да подозира, че стойностите му са извън препоръчителните граници.
Затова редовните кръвни изследвания са важни. При установено повишение е добре да се обърне внимание не само на общия холестерол, но и на LDL, HDL и триглицеридите.
Храненето играе съществена роля. Вместо да се разчита на една конкретна „чудодейна“ храна, специалистите препоръчват разнообразен режим с повече фибри, растителни протеини и полезни мазнини.
Овесени ядки и бобови растения – добър старт за по-здравословно меню
Една от най-полезните промени е включването на повече разтворими фибри. Те ограничават усвояването на част от холестерола в червата и подпомагат изхвърлянето на жлъчните киселини.
Овесените ядки и ечемикът са отлични източници на бета-глюкани – вид разтворими фибри, за които има доказателства, че подпомагат понижаването на LDL холестерола.
Можете да започнете деня с купичка овесени ядки, към които да добавите ябълка, банан или горски плодове.
Не по-малко полезни са бобът, лещата, нахутът и грахът. Те осигуряват растителни протеини и фибри, а могат лесно да заменят част от месото в ежедневното меню.
Ядките, зехтинът и авокадото осигуряват полезни мазнини
Не всички мазнини са вредни за организма. Важно е какви източници избираме и с какво заменяме наситените мазнини.
Орехите, бадемите, лешниците и шамфъстъкът съдържат ненаситени мастни киселини, фибри и растителни вещества, които могат да допринесат за по-добър липиден профил.
Една малка шепа несолени ядки дневно е подходящ избор за междинна закуска. Заради високата им калорийност обаче е добре да се консумират умерено.
Зехтинът също е добър вариант, особено когато замества маслото и други източници на наситени мазнини. Авокадото пък осигурява мононенаситени мастни киселини и фибри.
Мазната риба подпомага сърдечно-съдовото здраве
Сьомгата, скумрията, сардините и херингата са богати на омега-3 мастни киселини. Те имат благоприятен ефект върху нивата на триглицеридите и допринасят за нормалната функция на сърдечно-съдовата система.
Добра практика е мазната риба да присъства в менюто поне два пъти седмично. Тя може да бъде приготвена на фурна, на пара или на скара, като се избягва прекомерното добавяне на мазнина.
Растителните стероли също имат значение
Растителните стероли и станоли са вещества, които се срещат естествено в различни растителни храни. Те ограничават усвояването на холестерола в червата и могат да допринесат за понижаване на LDL.
Срещат се в ядки, семена, растителни масла и пълнозърнести храни. Някои специално обогатени продукти също съдържат добавени растителни стероли.
Кои храни е добре да ограничим?
За да има ефект от промените в храненето, не е достатъчно само да добавим полезни продукти. Важно е и да намалим храните, богати на наситени и трансмазнини.
Сред тях са мазните меса, колбасите, маслото, тлъстите сирена, пълномаслените млечни продукти и някои промишлено произведени сладкиши и тестени изделия.
По-добре е част от тези продукти да бъдат заменени със зехтин, ядки, риба, бобови растения и други източници на ненаситени мазнини.
Малките промени могат да имат значение
Редовното движение, поддържането на здравословно тегло, отказът от тютюнопушене и балансираното хранене са важни стъпки за сърдечно-съдовото здраве.
При леко повишен холестерол тези промени могат да помогнат за подобряване на показателите с течение на времето. Ефектът обаче е индивидуален и зависи от наследствеността, възрастта, придружаващите заболявания и общия сърдечно-съдов риск.
Важно е да се знае, че хранителният режим не замества назначеното лечение. Ако стойностите са повишени, обсъдете резултатите с лекар, който може да прецени дали са необходими допълнителни изследвания или медикаменти.
