Влагаме толкова много в думата „доверие“-“Аз му се доверих, а той ме предаде!“, „На нея не може да й се има доверие!“... Обикновено такива изказвания носят твърде силни емоции.
Откъде се появява доверието и защо го нарушаваме? Всичките ни въпроси и разсъждения по тези въпроси ни карат да осъзнаем колко важно е доверието, тъй като то е основният механизъм, с помощта на който се гради една връзка.
Хората, които са сами нямат нужда от доверие.
Спечелването на доверие е наградата за отговорното поведение и съдействието на някого. Казва се, че „Доверието се печели“. За да се установи доверието между хората, са необходими модели на поведение и умения да го разпознаваме. Доверието върви ръка за ръка с уважението и взаимодействието и се изгражда с течение на времето. Ако не ставаше въпрос за уважение и взаимодействие, как бихме могли да имаме доверие един на друг?
В човешките постижения, дори и най-алтруистичните действия и поведение, произтичат от егото на извършителя. Майката, която храни детето си, защото нейното его е поласкано от мисълта, че тя е майка и е горда с начина, по който се грижи за рожбата си. В замяна, детето развива доверие към нея, благодарение на поредицата от повтарящи се действия от страна на майката. Само когато доверието бъде нарушено, тогава то ще има нужда от нов модел на поведение, да възвърне отново доверието си. Ето защо, децата, на които е навреждано многократно, имат липса на достатъчно доверие. Същото е и с възрастните-Ако един възрастен е многократно ощетяван, да речем по отношение на финансовите въпроси, той е много внимателни с парите си, дори когато най-добрите му приятели са ангажирани. От нашата собствена зона на комфорт, човешкият ум и разбиране ни карат да изградим защита срещу предателството и отклонението от нормата. След като нашето доверие е излъгано , следващите си стъпки правим с повишено внимание.
Като цяло, хората, които се доверяват имат по-добри междуличностни взаимоотношения. Хората, които нямат доверие са склонни да бъдат по-ядосани, недоволстващи и обичат да се съревновават непрекъснато.
За повечето хора е трудно да простят предателството на доверие, но хората, които могат да се доверяват по-лесно, е по-вероятно да дадат на някого втори шанс . Понякога може да се ядосаме на нов приятел за това, че има определени резерви, но трябва да разберем, че всеки индивид е толкова сложен и има толкова много преживявания, чувства, нужди, мнения и т.н., че не може да разкрие всички страни от себе си с новия си познат. Така че, той може би играе роля, или най-малкото, показва само част от самия себе си. Защо скриваме част от себе си? Защо всички ние го правим? Вероятно заради страх от отхвърляне и собствената ни чувствителност и уязвимост.
Като цяло, повечето човешки взаимодействия се основават на силно и почти сляпо доверие. Хората, които избират да се доверяват, са склонни да бъдат по-щастливи, по-харесвани от другите, по-етични от по-малко доверчивите хора. "Ще им се доверявам, докато те не ме предадат" е основа за хора, които се доверяват свободно. Когато залозите се вдигнат, доверието може да бъде нарушено. Все пак, доверчивите хора прощават лесно, веднага след като разберат проблемите на другото лице.
Доверието е друга форма на даряваща любов и подобно на отдаването, тя идва от преливане. Трудно може човек да дарява, ако е има пустош в душата си. Ние сме по-щастливи, когато съзнателно изберем да се доверим. Доверието е доброволен риск, защото кара хората да се движат към любовта и далеч от страха. Дори и само поради тази причина, доверието е защита само по себе си
