На 95 години проф. Надежда Сейкова остава вдъхновение за стотици ученици
На 95-годишна възраст легендарната театрална педагогка Надежда Сейкова продължава да бъде истински „сборен пункт“ за своите повече от 400 студенти през годините.
„Не празнувам 8 март, откакто се споминаха дъщерите ми, но се радвам на всички, които идват при мен – не само на празници или за рождения ми ден, а и просто да си поговорим. Контактът с хората е най-важният за мен и винаги е бил така“, споделя професорката.
Тежки житейски изпитания
Животът поднася на проф. Сейкова едно от най-тежките изпитания за всеки родител – тя надживява и двете си дъщери.
Цветомира – художник аниматор, и Искра – професор по западноевропейска литература, си отиват от този свят и оставят майка си в дълбока скръб.
„Чувствам се виновна, че не бях повече време при дъщерите си. Майка ми ги отгледа. Аз не вярвам в Бог така, както ни учи християнството. Вярвам в някаква сила, която не познаваме и която е създала и поддържа този необятен Космос“, разсъждава тя.
Детство и първи срещи с театъра
Проф. Сейкова е родена през 1931 г. в Луковит в семейство на интелектуалци. Баща ѝ, Сейко Василев, е философ и педагог, а майка ѝ Цвета – начална учителка.
Голяма част от житейската мъдрост тя получава от своята баба Цана – неграмотна, но изключително уважавана в селото жена, която била акушерка и лечител.
„Тя ми даде познанието за труда. Ако имам педагогически талант, вероятно съм го наследила от нея“, спомня си Сейкова.
Първата ѝ среща с театъра е още на пет години, когато в Берковица гледа постановката „Хамлет“. Магията на сцената я завладява толкова силно, че по-късно тя избира пътя на театъра, въпреки несъгласието на майка си.
Пътят към голямата сцена
Баща ѝ я изпраща в София, където тя е приета да учи актьорско майсторство и режисура. Завършва при големия театрален педагог Боян Дановски.
В началото на кариерата си работи в Народен театър „Иван Вазов“, където асистира на известни режисьори като Стефан Сърчаджиев. Още на 21 години започва да работи с водещи актьори на българската сцена.
Десетилетия във ВИТИЗ
През 50-те години започва нейната дълга преподавателска кариера във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ). Там тя преминава през всички академични длъжности – от асистент до ректор в периода 1981–1987 г.
Проф. Сейкова е режисьор на над 100 театрални постановки и е сред хората, допринесли за развитието на театър „Сълза и смях“.
Колегите ѝ я наричат „Желязната лейди“, защото не допуска компромиси и не се поддава на протекции.
„Армията“ на сейковчетата
През годините през нейните класове преминават 14 випуска. Много от учениците ѝ по-късно се превръщат в едни от най-известните имена в българския театър и кино.
Сред тях са:
Мария Каварджикова
Христо Мутафчиев
Владимир Карамазов
Захари Бахаров
Руслан Мъйнов
Гергана Стоянова
Янина Кашева
„Имам купища награди, наредени в стаята. Но за какво са ми? Чудя се какво още мога да направя и виждам, че вече е нищо. Човек трябва постепенно да се подготви за другия свят“, казва тя с типичната си откровеност.
Най-голямата награда
Днес проф. Надежда Сейкова не търси аплодисменти. Най-голямото признание за нея е любовта и уважението на стотиците ученици, които продължават да я посещават и да се наричат гордо „сейковчета“ – живо доказателство за нейното влияние върху българския театър. ????
