Тази неразрешена и до днес загадка вълнува човешката мисъл вече повече от 200 години! Става дума за мистериозна линия на Земята, която нито едно животно не смее да пресече, а причината все още не е изяснена.
Учените приемат въпросната "граница" за факт и вече почти два века не могат да дадат приемливо обяснение защо без видими причини тя съществува.
Нарича се Линията на Уолъс и животните от едната й страна никога сами не преминават през другата, въпреки че това на нас ни изглежда твърде лесно. За пръв път за нея говори системно и пише през 1859 г.
Снимка: ACS
Архипелаг
През 1854 г. Уолъс отива да изследва Малайския архипелаг и околностите, където прекарва 8 години. В резултат на това събира огромна колекция за изследванията си по естествени науки. И тогава открива това, което по-късно ще бъде кръстено на него - Линия на Уолъс. Това са места между Югоизточна Азия от едната страна и Северозападна Австралия от другата, разделящи фауната на двата континента. При това, противно на очакванията, никой не я пресича въпреки лесната възможност за това.
Линията на Уолъс не се преминава от риби, птици и бозайници
Снимка: spiceislandsblog.com
Навремето Уолъс обръща внимание на необичайния зоогеографски контраст между два близки острова в съвременна Индонезия: Бали и Ломбок. Въпреки че тези острови са разделени от проток, чиято ширина в най-тясната му точка не надвишава 24 км и през ледниковите периоди са били свързани по суша, разликите между фауните им са по-големи, отколкото между животните на Англия и Япония, обяснява естествоизпитателят.
Днес тази зоогеографска граница (между австралийската и индо-малайската фауна) се нарича Линия на Уолъс, въпреки че първият изследовател, който посочва съществуването и местоположението на тази странна разделителна линия, е орнитологът Филип Лътли Склейтър през 1857 г. Уолъс обаче обобщава изследванията си в двутомното произведение „Географското разпространение на животните“ (1876 г.). Впоследствие ученият предложил разделянето на цялата повърхност на Земята на шест зони и това позволява на учените да го считат за основател на дисциплината зоогеография.
Но въпросната Линия на Уолъс е още по-интересна на острови, където животните не са разделени от море или океан, а от суша, която се смята за лесно преодолима и въпреки това има ясно различаване на видовете.
На запад от Линията на Уолъс фауната е азиатска – мечки, вълци, слонове, носорози, тигри, видри, орангутани и т.н., а на изток е типично австралийска – различни видове двуутробни, комодски варани, папагали какаду и т.н. И това, при положение че климатът е сходен.
Снимка: Laughing Squid
Летящи
Учените установили и друго, което е доста странно. Птиците също са различни от двете страни на линията. И никоя от тях не пресича по въздух, вода или суша тази невидима граница.
Но нещата не стигат само дотук – учените са установили, че дори рибите спазват Линията на Уолъс и няма нелегални емигранти отвъд невидимата граница. Едните си плуват в едната посока, другите - в другата.
Но пък някои много древни морски видове мекотели, които са населявали моретата много преди динозаврите, не спазват тази линия.
Обяснения
През годините са издигани различни обяснения как и защо е възможно това. Едното е, че преди милиони години е имало разделение на териториите. Така Нова Гвинея и другите острови от тази страна на линията са били свързани с Австралия по суша във времената на последните няколко ледникови периода, но след това идват наводнения, топене на ледове и повишаване на морското равнище, докато южният континент се движи на север. Още повече че около някои от тези острови има огромни дълбочини в последните милиони години. И в генетичната памет на животните се е запечатала тази наистина съществувала някога линия, която видовете (поне по-голямата част от тях) не преминават и до ден днешен – гласи едно от обясненията.
Други изследователи са склонни да приемат, че съществуват магнитни линии, които животните усещат и затова не ги пресичат. Но изследвания засега не успяват да открият такива разлики в това отношение от двете страни на Линията на Уолъс. И реално магнитните линии са успоредни с меридианите и пресичат на много места въпросната на Уолъс. Все пак на изток се наблюдават няколко силно изразени магнитни аномалии, но те по никакъв начин не могат да се свържат с линията, защото са далече от нея.
Линията на Уолъс и до ден днешен няма приемливо за повечето народи обяснение. Най-вероятният извод е принципът на Сократ – знам, че нищо не знам. Тоест още не сме открили какво е това, което държи разделени животните от двете страни. Явно има сложни биологически механизми, които не сме изучили, като те взаимодействат също с някакви физични закони, които засега са ни непонятни и ни изглеждат като истинска мистерия.
Но пък човек е в състояние да унищожи и Линията на Уолъс, като с прикритото под формата на развита цивилизация варварско отношение започне да разселва видове от двете й страни. Примери за това в историята – колкото щеш. Природозащитници дават за пример континента Австралия, който е бил нападнат от различни нови видове, дошли с британците и друго европейско и азиатско население по време на колонизацията. Плъхове, котки, камили и всякакви твари от Стария свят, жаби от Новия и други видове системно унищожават местната фауна, която е неподготвена за тази истинска инвазия.
Но засега така и няма обяснение защо птиците, рибите, влечугите, бозайниците и другите животни не преминават доброволно през Линията на Уолъс. И може би е по-добре някои неща да си останат завинаги неразкрити.
