Готвенето на паста изглежда като проста задача: добавете вода, добавете сол, хвърлете пастата и ястието е готово. Но именно на този най-прост етап много хора правят грешки, които могат да превърнат изисканата италианска паста в лепкава, безвкусна каша.
Седем правила за съвършенство: Паста без грешки
Тайна 1: Много вода и правилната сол
Запомнете тази проста формула: 100 грама паста на литър вода. Течността трябва да бълбука, за да може пастата да се движи свободно и да не се слепва. Посолете водата веднага след като заври, но преди да добавите пастата. Добавете сол обилно - около една равна супена лъжица на литър. Това е моментът, в който имате възможност да влеете пастата с вкус отвътре; това няма да е възможно по-късно.
Тайна 2. Олио – не в тигана!
Често срещаният съвет, че една лъжица растително масло предотвратява образуването на бучки, не е просто безполезен – той е и вреден. Мазният филм покрива пастата и предотвратява залепването на соса. Резултатът: сосът безнадеждно се отцежда на дъното на купата. Истинският начин да избегнете образуването на бучки е да добавите достатъчно вода и да бъркате енергично през първите няколко минути.
Тайна 3. Ал денте е основната насока
Идеалното състояние на пастата е „ал денте“, тоест леко еластична отвътре.
Как да постигнем правилната консистенция?
Винаги спазвайте времето за готвене, посочено от производителя.
Трябва да опитате пастата 2-3 минути преди края на определеното време.
Потърсете този момент, в който все още можете да усетите плътната белезникава сърцевина вътре.
Тази паста е по-вкусна, по-лесна за смилане и задържа соса много по-добре.
Да изплаквам или да не изплаквам – това е въпросът
Кратък отговор: Никога не трябва да изплаквате с гореща паста за зъби при никакви обстоятелства.
Сега, защо това е грешка.
Отмивате целия вкус. Заедно с водата премахвате и нишестето, което държи пастата и соса заедно. Изплакването на пастата я прави гладка и хлъзгава – дори гъстият сос просто ще се стича.
Понижавате температурата. Студената вода кара пастата да се охлади бързо и ако готвите горещо ястие, ще трябва да я затоплите отново, което почти гарантира преваряване.
Лишавате пастата от нейната „продуктивност“. При състояние „ал денте“ пастата се готви в чинията благодарение на вътрешната си топлина. Студеното изплакване напълно спира този естествен процес.
Има едно изключение, но само едно: изплакването на пастата се препоръчва само ако е предназначена за студени салати. В този случай трябва бързо да спрете готвенето и да охладите пастата, за да предотвратите превръщането ѝ в гъста буца.
Тайна 4. Как да подправите пастата след готвене
Отцедете водата и работете бързо. Върнете горещата паста в празния тиган, добавете малко сос или няколко супени лъжици зехтин и разбъркайте добре. Това ще предотврати залепването и ще подготви основата за крайното ястие.
Тайна 5: Сосът и пастата трябва да се смесят
Никога не заливайте студена паста със сос. Правилният метод е пастата да се прехвърли директно в тигана със соса. Добавете няколко супени лъжици вода, в която е готвена пастата: нишестето ще направи соса по-кремообразен, по-гъст и перфектно покрит.
Тайна 6: Избор на правилните чинии
Сервирайте дългата паста (спагети, фетучини) в дълбоки купички – по-лесно се навива. По-късата паста (пене, фарфале, ригатони) изглежда по-добре и се яде най-добре от широки, плитки чинии.
Тайна 7. Сиренето е последната нотка
Добавете пармезан или пекорино само при сервиране. Ако изсипете сиренето в обикновен тиган, то може да се разтопи и да образува жилави бучки.
Резултат
Пастата вирее, ако се внимава и се спазват прости правила. Достатъчно вода, щедро количество сол, никакво олио в тигана и никакво изплакване (освен ако не правите салата!). Тогава дори обикновената паста с масло се превръща в малко кулинарно удоволствие.
Как я приготвяте? Изплаквате ли го или използвате класическия метод?
