Като снимаше Вчера – култовият филм от залеза на соца, Георги Стайков бе студент във ВИТИЗ, а сега е на 61 години и страда от множествена склероза. Заради коварното си заболяване, екранният Ростислав е прикован в инвалидна количка и рядко напуска бургаския си дом.
- Г-н Стайков, какви са плановете ви за 10 август, когато ще станете на 61?
- Най-вероятно ще отбележа личния си празник с приятеля ми и личен асистент Ибрям Хаджиали – Иво.
- Най-тъжният ви рожден ден през годините? А най-запомнящият се?
- Тази година определено ще е тъжен, тъй като няма да има гости на трапезата. Причината е, че не мога да си го позволя чисто финансово. Най-запомнящият се мой рожден ден беше, когато навърших 33 години. Празнувах във Велико Търново. Тогава втората ми съпруга – бивша днес дръпна една реч на български език. Започна с „Мирно!“ и разни такива заповеди.
- Рожденият или именият ден ви е повече на сърце?
- Именият ми ден на 6 май ми е по- на сърце. Всяка година на Гергьовден нашите взимаха агне. Празнувахме тържествено и с много хора.
- С какво сте променен на 61 години?
- Преди много, много, ама много години бях секссимвол. Днес съм станал 110 килограма. Доста съм напълнил. Чудя се как да свали излишните килограми. В миналото, когато бик в най-добрата си форма поддържах тегло от 80-82 кг.
- Каква храна и алкохол обичате да консумирате?
- Обичам всичко, което е вредно. То ми е на душата. От няколко седмици се храня разумно и не вкусвам никакъв алкохол. Изпих си пиенето през годините. От 31 до 60 години съм. употребявал спиртни напитки. С чашката човек се отпуска става по-весел. Най-много съм изпивал по литър твърд алкохол на ден.
- Как минават дните ви сега? С кого се чувате и виждате?
- През лятото прекарвам времето си основно в жилището ми, рядко излизам. Предпочитам да си стоя на хлад вкъщи, да чета и гледам телевизия. Когато времето е по-поносимо, Иво ме извежда. Сестра ми живее в София и ако има възможност, идва.
Иначе почти всеки ден се чуваме по телефона и си говорим с часове. Синът ми Албърт-Николай Стайков е на 18 години и си е в Швеция. От 5 години не съм го виждал. Кореспондираме си по скайп и се чуваме, когато може. С първата ми бивша съпруга също си пишем. И с втората, която е майка на сина ми, също поддържаме връзка. С третата сме в никакви отношения. Фактът, че от доста време нямам жена до себе си, изобщо но ме притеснява. Не искам половинка, самотата не ми тежи. Понякога се чувам с колеги от Бургаския театър. С Христо Шопов, с когото играх във „Вчера", си пишем чат-пат.
- От 2019 г. страдате от множествена склероза. Лекарствата и упражненията забавят ли прогресирането на болестта?
- Прогресира си болестта. Постепенно води до вдървяване и в залежаване. От 3 години съм в инвалидна количка. Все още си усещам горните и долните крайници, но не се знае това докога що продължи така. И днес, когато не се чувствам добре и е критично положението, лягам в кревата, гледам в тавана и се опитвам да заспя, надявайки се, че като се събудя, ще съм една идея по-добре. Случва се и да будувам по цяла нощ, но такъв е животът, не се оплаквам. А и да се оплаквам, особен смисъл няма.
- Имате ли и други здравословни проблеми?
- Откакто съм с множествена склероза, с високото кръвно нямам проблем. След няколко месеца ще си направя изследвания, за да се види как са кръвната ми захар и холестеролът. Влизал съм в болница. покрай диагностицирането ми с множествена склероза. Като малък също съм имал хоспитализация – когато си бях счупил ръката. Карах колело, паднах и получих фрактура на лявата ръка.
- Не съжалявате ли, че не останахте в Швеция, където можехте да разчитате на тяхната здравна система за заболяването си?
- Не, изобщо не съжалявам. Не бих казал, че шведската здравна система е по-добра от българската. Всеки камък си тежи на мястото и в родината си, тук си ми е най-хубаво.
- Какъв е размерът на пенсията ви?
- Искам да помоля хората, които имат възможност, да ми помогнат финансово, да дарят на банкова сметка: ВG21UNKR7000152250548, за Георги Стайков. Размерът на пенсията ми е 724 лева. Доникъде не ми стигат тези пари, особено при това заболяване. Справям се, но общо взето, винаги съм на ръба. От Швеция, където съм работил доста време, ще получавам пенсия след 3 години, когато стана на 64. Дано да оцелея дотогава, за да вземам всеки месец по 500 евро чисти пари.
- Получавате ли редовно отчисления за изпълнителски права за филмите, в които сте участвали в Швеция и България?
- От Швеция ги получавам редовно, като с времето сумата намалява. В България парите са направо смешни. Най-много съм получавал 724 лева за година.
- Когато закъсате за пари, взимате ли заеми от приятели или банки?
- Досега но съм взимал. Бил съм неведнъж на ръба, но съм се справял някак си. Ако закъсам сериозно, може и да се наложи да потърся пари назаем.
- Атеист като вас обръща ли се към Бог в критични ситуации?
- Не, човек трябва да разчита само и единствено на себе си. Глупаво е да чакаш сила свише да ти помогне. Имал съм и критични моменти, в които животът ми е висял на косъм, но тогава съм се обръщал към арменския поп (смее се).
През 1988 г. със съпругата ми Мириам – бивша днес, пътувахме с автобус. Стана така, че рейсът падна и беше застрашен животът ми, но се отървахме.
- Ако ви предложат подходяща за състоянието ви роля, ще приемете ли?
- Мисля, че вече няма да приема. Каквото можах, дадох. В момента снимат сезон 6 на „Под прикритие”, но не ме гложди изобщо, че не участвам. Като гледам някои от новите филми, мога само да възклицавам: „Боже, пази България!“.
- Много трудни моменти ли сте имали като актьор?
- Не бих казал, че съм имал трудни моменти. Снимах в България, а след това на З-тия месец от пристигането ми в Швеция започнах и там да работя като актьор.
- В България бяхте мегазвезда още по соца. Получихте ли тогава с предимство апартамент или автомобил?
- Сам си ги купих, нищо никой не ми е дал даром. През 1988 и 1989 г. вземах по 4000 лева за главна роля, което си бяха доста пари. Взех си апартамент в София и лека кола, Автомобилът беше „Застава” – карах го около година.
После заминах за Англия и си купих втората ми кола – „Рено“. След това съм сменил и още няколко. Винаги съм шофирал разумно, без рискове за живота.
- Каква е съдбата на апартамента ви в София и на родния ви дом?
- Продадох жилището в София, когато заминах за Англия. След години, когато реших да си прибера за постоянно от Швеция в България, си купих апартамент в Бургас, в който живея и днес. Град без море, не е град, както казва Хемингуей.
Съдбата на родния ми дом във Велико Търново не знам каква е. Беше продаден, а след това нямам информация. От много, много години но съм стъпвал там.
- Мислили ли сте да напишете автобиографична книга?
- Не, не бих направил това. Няма кой да прочете биографията ми. Не бих се съгласил дори да се екранизира животът ми. Има далеч по-известни хора от мен, за които трябва да се пишат книги и да се снимат филми.
Източник: Уикенд
