Почти 20 години след като The Devil Wears Prada се превърна в истински културен феномен, Холивуд реши да върне на голям екран една от най-обичаните модни истории. А очакванията към The Devil Wears Prada 2 бяха огромни.
Филмът вече чупи боксофис рекорди и предизвика истинска истерия сред феновете.
Светът вече е различен — и това си личи
Когато първият филм излиза през 2006 година, светът изглеждаше съвсем различно. Социалните мрежи тепърва прохождаха, модните списания диктуваха тенденциите, а печатните медии все още имаха огромна сила.
Днес всичко е различно:
инфлуенсърите управляват модата;
TikTok и Instagram диктуват тенденциите;
изкуственият интелект променя индустрията;
списанията вече не са това, което бяха.
Именно върху този сблъсък между старата модна школа и новия дигитален свят стъпва сюжетът на The Devil Wears Prada 2.
Миранда вече не е същият „дявол“
Най-голямата промяна е в образа на Миранда Пристли.
В първия филм героинята на Мерил Стрийп беше безмилостна, ледена и плашеща. Именно това я превърна в една от най-култовите фигури в киното.
Сега Миранда остава остра, саркастична и доминираща, но вече е принудена да покаже по-емоционална и уязвима страна. Печатното списание „Runway“ се бори за оцеляване, а модната империя около нея започва да се пропуква.
Този път „дяволът“ не е самата Миранда, а новата дигитална ера, която заплашва целия свят, който тя познава.
Завръщането на Анди и Емили
Ан Хатауей отново влиза в ролята на Анди Сакс, която вече е утвърден журналист в Ню Йорк.
След внезапно уволнение тя отново се озовава в света на „Runway“, а отношенията ѝ с Миранда този път са напълно различни.
Междувременно Емили Блънт буквално доминира във всяка своя сцена. Героинята ѝ Емили вече е влиятелна фигура в света на луксозната мода и се превръща в един от двигателите на сюжета.
А Стенли Тучи отново носи онзи познат чар като Найджъл — може би един от най-обичаните персонажи от първия филм.
Защо продължението не достига оригинала
Проблемът не е в актьорите. Те са великолепни.
Проблемът е, че на филма му липсват:
острият хумор;
динамиката;
романтиката;
онази енергия, която направи оригинала култов.
The Devil Wears Prada имаше лекота, ритъм и сарказъм, които превърнаха всяка сцена в емблематична.
Продължението разчита твърде много на носталгията. Често изглежда като красиво напомняне за миналото, вместо като самостоятелен силен филм.
Визуално великолепие, но по-малко емоция
Няма спор — филмът изглежда впечатляващо.
Модните събития, дизайнерските визии и луксозната атмосфера носят блясък и живот. Именно тези сцени са сред най-силните моменти в продукцията.
Но зад красивата визия историята остава по-повърхностна, отколкото феновете очакваха.
Заслужава ли си да го гледате?
Да — особено ако сте обожавали оригинала.
The Devil Wears Prada 2 е приятна, стилна и забавна среща със стари любими герои. Филмът със сигурност ще развълнува феновете и ще донесе огромен финансов успех.
Но култовият статут на The Devil Wears Prada остава недостижим.
Защото някои филми просто се появяват в точния момент, улавят духа на цяла епоха и остават вечни. А това трудно се повтаря — дори с Мерил Стрийп на екрана.
