„40 дни без любимата ми Сияна! Никога няма да те предам! Ти си любов и сила! Обичам те!“
С тези разтърсващи думи бащата на 12-годишната Сияна – Николай Попов, отбеляза един от най-болезнените дни в живота си. В социалните мрежи той сподели възпоменателен некролог със снимката на дъщеря си – момичето, което преди 40 дни загина трагично при катастрофа край плевенското село Радомирци.
Мъката на бащата се превърна в символ на несломимата родителска любов, но и в зов за промяна.
Сияна – повече от име, символ на надеждата
Сияна беше едно от онези будни, усмихнати деца, които мечтаят, растат, учат... и искат просто да живеят. Но съдбата я отне безмилостно – не заради болест, не заради грешка, а заради безхаберие на пътя.
Баща ѝ не приема това за „инцидент“. За него това е следствие от години липса на действия, недобре поддържани пътища, безотговорно шофиране и недостатъчна подготовка на водачите.
„Ще се боря до последния си дъх. За Сияна. За всички деца. За безопасни пътища“, заявява Попов в свои публични изяви. През последните седмици той се среща с представители на институции, настоява за конкретни реформи, говори за нуждата от:
-
задължително обучение на младите шофьори в контролирана среда (полигони),
-
поставяне на видеонаблюдение на ключови кръстовища и пътни участъци,
-
ясни механизми за контрол и санкции при нарушения,
-
поддръжка и обезопасяване на пътищата в рискови зони.
Хиляди хора последваха примера му – подписки, петиции и събития в памет на Сияна се организират в редица градове. Историята на едно дете се превръща в движеща сила за промяна.
Николай Попов не търси съжаление. Той иска действия. Но сърцето му остава разбито.
„Любовта ми към нея няма да угасне. Болката ще остане завинаги, но не и мълчанието. Ще викам за нея, ще променям в нейно име. И вярвам, че тя ме гледа отгоре и ми дава сила“, споделя той.
В социалните мрежи съпричастността към семейството не стихва. Коментари със сълзи, сърца и думи на подкрепа заливат страницата му. Хора от цяла България му пишат: „С теб сме!“, „Бори се!“, „Сияна ще бъде запомнена!“.
Защото когато една детска усмивка угасне, но остави след себе си светлина – тази светлина не трябва да бъде пренебрегната. А превърната в път. По-безопасен път за всички.
