Тази история е истинска и именно това я прави толкова трогателна. Може да се е случила на мен, на теб или на някой от познатите ни - подобни неща се случват всеки ден, но обикновено ги подминаваме незабелязани.
Когато 36-годишната Аника от Швеция бе поканена на среща на випуска си, тя бе изненадана не на шега. Впечатленията от съучениците й не бяха най-приятните.
Младата жена описа изживяването си във Facebook така: "Уважаеми 9C клас, благодаря ви, че ме поканихте на нашата 20-годишнина. Не мога да повярвам, че толкова много години са минали, откакто завършихме училище. Понякога изглежда така, сякаш всичко е било едва вчера. Страхотно е, че имате приятни спомени от тези години.
За мен този период все още е най-тъмният в живота ми.
Вероятно си спомняте, че на осмата година на обучението се преместих в друг клас? Просто не исках да слушам повече мълчанието, с което изразявахте своето отвращение, когато аз просто минавах по коридора; исках да избягна подигравателния смях зад гърба си и постоянните студени погледи, които никога не преставах да чувствам по време на уроците. Някои от вас бяха особено добри в това.
Най-интересното в тези обиди е, че те никога не се забравят. Дори след 20 години. Все още чувам гласа ви в главата си, който постоянно ми напомня, че за никъде и нищо не ставам. Разбира се, дълбоко в себе си знам, че не е така.
Но сега съм сигурна, че сте се превърнали в добри хора. Някои от вас вече имат деца. Надявам се, че никога няма да се събудят със страх в сърцата си, просто защото трябва да отидат на училище. Никой не заслужава подобно нещо.
Послепис: Между другото, вместо да давам пари за пътуването на срещата до Стокхолм, дадох 2 000 долара на организация, която се бори с тормоза в училище."
След този статус много от бившите съученици на Аника написаха писма за извинение. След 20 години най-накрая отношенията им се оправиха. Нека се уважаваме един друг!
