Гейл е млада жена, която съблече дрехите си и разголи душата си, нейната изповед е трогателна, прочетете я и си дайте сметка, дали си струва да се оплаквате от живота си?
Аз съм Гейл, нямам гърди, нямам яйчници, имах рак, но това не е всичко. Имам 9- годишни близнаци, които са великолепни и магически.
Срещнах мъжа, с когото преживях много неща. Моят рак, децата, които са родени преждевременно, смъртта на двамата ми родители и 11-те операции на мозъка на Зелда. И двете ми деца са родени с, заболяване токсоплазмоза, паразит, който засяга очите и мозъка. И двете деца са със сламки, които отвеждат течност от мозъка през врата, в стомаха, а дъщеря ми има и чести припадъци.
Много пъти съм се питала, "Защо всичко това на мен, на нас, защо винаги ние?
А после вътрешният ми глас ми казва: Я се стегни "Бог ти дава толкова, колкото можете да понесете", а аз негодувам, защото това наистина е прекалено.
Победих рака, но това е нищо в сравнение с това, което моите деца преживяват всеки ден.
Най-уязвима се чувствам, когато се караме със съпруга ми Евън, защото тогава като капак на всичко ми се струва, че не съм обичана. Чувствам се прекрасно около децата си ,да се събуждам около тях .
Реших, че след премахването на гърдите просто не искам реконструкция. Това беше победа на моето самочувствие над несигурността. Докато растях, нито аз, нито майка ми, нито сестрите ми нямахме големи гърди. Майка ми ме съветваше да нося сутиен с подплънки, да действат по женствено, но аз винаги й отговарях, че се чувствам женствено и без това.
Когато дойде денят, в който премахнаха гърдите ми, само си помислих - Правилно, нека ги махнат, аз без гърди мога да живея, но не и без децата си. Това съм точно аз, а усещането е страхотно. Белезите болят, а понякога дори чувствам зърната, които вече ги няма, но добре съм..Има болки, които не се понасят, а това са болките свързани с децата. При нас е лошо, но има и по-лошо нали? Ние сме живи и сме заедно !
