Едно шестнадесет годишно момче отивало в чужбина на ученическа ваканция. Като се връщало, неговата майка го очаквала на летището.
Момчето се ядосало от това и казало, че не е вече малко дете и се срамува от приятелите и съучениците си.
Казвайки това, то наранило сърцето на майка си, която си помислила, че не я обича повече.
След шест години момчето трябвало да пътува отново в чужбина и въпреки, че вече било на 21 години, майка му наново го съпроводила до летището. Но този път не го прегърнала, а се обърнала и със сълзи на очите му казала: „Сбогом, сине, грижи се за себе си!”
Когато момчето се върнало, майка му не го чакала. Пристигайки в къщи, то намерило на масата ваза с цветя и до нея писмо от майка му. Любопитството го накарало да прочете мигновено писмото и едва свършило, паднало на колене, плачейки. В писмото пишело:” Сине мой,когато преди 6 години се върна у дома, в очите ми имаше радостни сълзи и те прегърнах силно. Сега, когато четеш това писмо, аз няма да съм вече между живите. Бях болна от рак.
Когато замина последният път, не те прегърнах…а се обърнах, за да не те засрамвам пред другите. Но плачех много, тъй като знаех, че това е последния път, когато те виждам. Обичам те много и ще се грижа за теб от небето. С много обич…МАМА.”
Историята е много интересна и валидна в наши дни. Когато нашите деца пораснат, те някак си се срамуват от нас - това го налага статуквото. Поуката е, че трябва да се наслаждаваме на всяка една възможност да прекараме повече време с любимите си хора и е необходимо да показваме обичта си, без значение къде се намираме.
Няма нищо срамно да прегърнеш родител на публично място, срамното е ако го обиждаш, ако се карате Надявам се тази история да те накара да се замислиш за отношенията ти с любимите хора, дари им усмивка и прегръдка още сега, те имат нужда от нея винаги!
