Историята на един възрастен мъж разплака потребителите в социалната мрежа и за часове бе сред най-споделяните. В нея се разказва за възрастен мъж, изоставен от всички.
Познах го още щом влязох в магазина. Бил ми е учител. Не съм го виждал четвърт век, но ми се стори, че почти не се е променил. На касата бях зад него и наведох глава,за да не ме познае, някак притеснен. Беше си заключил колелото до моето и когато излязох, се заприказвахме. Помнеше ме, помнеше и брат ми. И... близо час разговор.
Пенсионирал се е преди десетина години. 325 лева пенсия за 40 години даскалство. Има син и дъщеря , отдавна заминали за Германия. В началото не му тежало много, говорили по телефона и по скайп, но когато довели внуците му и осъзнал, че трудно се разбира с тях,защото почти не говорели български,му дотежало.
Сега все по рядко ги пита дали ще си дойдат, защото го е страх, че наистина може да се приберат. "Този град умира, тази държава умира, старите хора мизерстваме , но ми е жал за младите!" Този човек, когото съжалих, всъщност съжаляваше мен. За това, че живея в родината си."
