Мнозина са чували историята или гледали филма за доброто приятелство между професор от един университет, в който се превъплъщава Ричард Гиър и неговото куче Хачико , който е записан според истинската история.
Те са станали известни благодарение на репортажа на един японски журналист, който през октомври 1932 г., пише, че на гарата едно куче с години, всеки ден, по едно и също време чака своя покоен господар да се върне от работа.
Историята всъщност започва с това, че един ден, когато професорът се връща от работа, на гарата забелязва куче, което много му харесало. Решил да го отведе у дома, въпреки възраженията на съпругата му, решил да го задържи.
Минало много време заедно и станали почти неразделни, а Хачико ежедневно наблюдавал своя собственик на гарата, за да го изпрати на работа и в точно време посрещал когато се връщал.
Един ден, професорът преживял инфаркт, докато преподавал в университета и не се върнал. Въпреки това, Хачико не престанал да идва на станцията ежедневно около 5 часа следобед, да чака своя приятел.
След 10 години чакане, Хачико е намерен мъртъв на гарата, където до последния ден от живота си очаквал срещата с любимия си приятел.
На станцията Шибуя му е издигнат паметник, който все още стои на същото място.
Тази година се отбелязват 90 години от смъртта на професора и 80 години от смъртта на Хачико .
В тяхна чест студенти от Университета в Токио, където е преподавал професорът, им вдигнали паметник, който показва тяхната окончателна среща.
Те смятат, че тази среща трябва да бъде безсмъртна, също както и тяхното приятелство.
