-Когато бяхме интимни за първи път, не събличах дрехите си, надявайки се, че така няма да забележи моята свинска мас. Нон - стоп в главата ми изникваше и изчезваше мисълта, че съм отвратителна, разкрива Ел, жена на средна възраст, която живее в Лос Анджелис. Като дама с някой килограм повече, Ел Чейс признава , че винаги е имала проблеми с намирането на подходящи дънки и рокли, в града, където слабите жени са идеал за женска красота .
Ел е 45-годишна писателка , сексуална терапевтка и експерт по секс . Тя живее в Лос Анджелис и без срам и страх от критики, открито говори за своя любовен живот и изживяването на своето тяло.
-Преди няколко години, когато реших отново подновя любовния си живот след развода , трябваше да се сблъскам с тялото си. Дори и през тийнейджърските години, сляпо вярвах, че тялото ми не е хубаво (убеждение, което получих, чрез медии, сравняване с други жени и въз основа на изявления от незрели мъже ). Имах излишни килограми , мастни натрупвания и по-големи извивки . Интересно е, че всички жени, които познавах презираха своите пропорции, ако не и цялото тяло. И аз не бях различна.
Когато на 40 години се разведох с мъжа си и влязох в нова любовна романтика, се сблъсках с дебела и водоустойчива стена от срам от самата себе си и омраза към тялото. Въпреки че чувствах, че мъжа физически ме желае, от друга страна мозъка ми не можеше да разбере защо. Не ми е ясно как мога да съм привлекателна, когато в края на краищата не съм красива, като Дженифър Анистън. Когато за първи път бяхме интимни, не събличах дрехите си, надявайки се, че така няма да забележи моята свинска мас. Нон - стоп в главата ми се появяваше и изчезваше мисълта, че съм отвратителна, въпреки неговите комплименти и признание, че харесвал тялото ми. Но това не ми беше достатъчно - унижението, които преживях от други хора в този момент ме победи. Някои спомени само засилиха страховете в мен. Когато най-накрая бях спокойна да се събличам пред него и да бъда напълно гола, трябваше да го попитам как е възможно да ме харесва и дали винаги е бил привличан от по-пълни жени. Неговият отговор за мен е революционен! Той ми обясни, че формата на тялото и пропорциите нямат нищо общо с факта дали някоя жена привлича или не. За него, женствеността се основава на това как жената изразява своята сексуалност. Когато жената е наясно, че е чувствено същество и когато е сигурна в своята естествена сексуалност, това е нещо, което завладява.
Неговият отговор промени моето виждане за това как хората намират своя сексуален партньор. Започнах да приемам тялото си каквото е в този момент. Фактът, че съм дебела - да, дебела съм, но това всъщност не е обида , а сегашното състояние и това не трябва да влияе върху моята личност и факта, че съм жена, която има стойности. Аз преди всичко съм човешко същество, след това жена, а след това следват още много, много неща, които нямат нищо общо с физиката ми. Сега съм наясно, че секса е право на всяко човешко същество, а не само на "хубавите" жени и тези с "удобно тяло". За щастие, сега в своите средни години, съм по-щастлив и по различен начин виждам моя сексуален живот.
