Човек никога няма да притежава нещо по-ценно от това.
Един мъж веднъж се скара на тригодишната си дъщеря, че е похабила ролка златиста декоративна хартия.
Времената бяха кризисни и той побесня, когато детето се опита да украси кутия, която искаше да сложи под елхата. Въпреки всичко, на следващата сутрин момичето му донесло подаръка и казало:
— Това е за теб, татко.
Беше смутен от прекалената си реакция предишния ден, но когато отвори кутията и с изненада откри, че е празна, отново беше бесен. И той извика:
„Не знаеш ли, че когато подаряваш на някого, трябва да има нещо в кутията?!“
Момичето го погледна със сълзи на очи и каза:
„О, татко, тя не е празна. Изпратих целувки в кутията. Всички са за теб, татко.“
Бащата беше съсипан. Прегърна момиченцето си и го помоли за прошка. Говори се, че мъжът държал златната кутия до леглото си години наред и когато се чувствал обезсърчен, изваждал въображаема целувка и си спомнял любовта на детето, което сложило целувките вътре.
И в най-истинския смисъл на думата, всички ние като хора сме получили златна кутия с безусловна любов и целувки от нашите деца, приятели, семейство и Бог.
Човек никога няма да притежава нещо по-ценно от това.
