- Г-н Петров, точно до бюрото ви сте оцветили с маркер първото ви място в класацията на рейтингите. За единия рейтинг ли е всичко в телевизията?
- Рейтингът е най-важното - не само за телевизията, но и за мен.
- Похвалете се тогава - защо водите класацията?
- Сигурно съм интересен на хората със съдбата си. А и постоянно съм герой на жълтата преса - неприятна работа, но пък засилва любопитството към мен. Имам свестен екип, силна продуцентска компания, аз съм само една говоряща глава. Помагат ми изключително Валя Гиздарска, Искра Владимирова, Иван Колев, продуцентите Евтим Милошев и Любо Нейков. Телевизията не е самотно бягане. Трябва някой да тича до теб, да ти даде вода. Ако си сам - губиш. Нищо нямаше да постигна и без генералния директор на бТВ Вики Политова. В началото не вървеше добре предаването, беше ежедневно. Тя обаче каза, че иска дълготрайно да съм от лицата на бТВ и успя да ме наложи. Благодарен съм й.
- Политиците почти винаги се отварят на лични теми, като са при вас - нещо доста нетипично, обикновено умишлено спазват суховато поведение. Как ги карате да споделят неща от типа на "Дянков: Аз съм като Брад Пит!".
- Добронамерен съм. И нямам основния дефект на другите водещи - те си мислят, че са по-умни от политиците. И им обясняват своите тези за нещата. Не смятам, че съм по-умен от Станишев, нито от Местан, нито от Борисов. Аз съм обикновен журналист, нямам самочувствието, че знам повече от един министър. Може би това е ключът към политиците - най-сетне да видят водещ, който изпитва респект към тях.
- Какво мислите за протестното лято на 2013-а?
- Разочарован съм. От липсата на единство, от това, че българи викат срещу българи. Че не можем да намерим 5 неща, за които да сме единни.
- Как да стане? Фейсбук поколението на един площад с докараните с автобуси бузлуджанци - това са радикално различни хора.
- И какво от това? Испания след гражданската война има общ паметник на жертвите: комунисти, републиканци и франкисти в общ гроб. А когато ЕТА взриви бомба, излязоха един до друг бившите комунисти и франкисти, вървяха заедно срещу тероризма. За мен царските офицери, убити след 9 септември, са равни по достойнство с бригадирите, които са изградили без пари и доброволно Димитровград. Макар че са се избивали едни други навремето: емоцията, която ги е водила обаче, е била една и съща - и това е патриотизмът. България над всичко - това трябва да ни води, колкото и националистическо да звучи. На мен ми пука повече за баба Пенка от "Люлин", отколкото за леля Гертруда от Берлин - за нея се грижи Меркел. Нали сме родствено близки, кръвно свързани. Общи спомени, обща история. Всички чувстваме едно и също, когато Бербатов вкара гол, когато Пулев разбие противника, когато националите на Пенев бият. Гневи ме това - разединени сме, отчайващо много.
- Национална черта ли е това, или е нещо отскоро, да кажем след 89-а?
- Ние сме се разделили още от 1918-а, след края на националния идеал, на леви и десни. И няма оправия. А сме пролели толкова кръв. Тая кръв би трябвало да ни сплоти като цимент. Дори Русия се сплоти. Там в момента може да видите героичен филм за Чапаев, героичен филм за адмирал Колчак, избил десетки хиляди червени, и героичен дори за анархиста Махно. Но руснаците си намериха Путин. Той ги сплоти. Такъв ни трябва, държавник като Путин. Имаше големи надежди, че ще е Бойко Борисов.
- Едва ли сега обаче мислите така.
- Смятах навремето. Борисов направи грешки, не прояви достатъчна твърдост. Все още го харесвам в човешка светлина. Харесвам и Станишев. Уважавам също Костов, както и царя. Въпреки че са грешници. Царят каза нещо хубаво. Припомни, че когато мумията на Рамзес II започнала да се разлага и я пренесли в Париж, пред самолета републиканската партия отдала почит на един фараон на 3000 години. Просто защото е бил държавник! Как царят можеше да говори за обединение, да управлява с БСП при положение, че си е патил точно от комунистите? На гости ми беше Иван Станчов, който беше посланик при английската кралица, а дядо му - посланик при английския крал. Питахме го за посланиците от ДС, дали трябва да бъдат лустрирани. "Не, това са най-добре подготвените хора" - каза го Иван Станчов, който 47 години е бил в емиграция именно заради ДС. Но просто е надраснал ръста си. Такива хора трябва да ни управляват - които ценят единството и могат да простят.
- Какво мислите за скандала с изложбата в Белград и "македонския" Гоце Делчев?
- Мекушава е политиката ни спрямо Македония. Трябва да го кажем твърдо: ако Македония не промени отношението си към България, ще види ЕС през крив макарон. Гоце Делчев е завършил българската гимназия в Солун, българското военно училище в София, станал е офицер и е бил на работа в българското военно разузнаване. И в устава на организацията, основана от него, в член втори пише, че може да участва "всеки свестен българин". Въобще не трябваше да ги признаваме. 150 000 българи са се обърнали в гроба - толкова са загинали за Македония. Гърците постъпиха правилно, като не ги признаха. Скопие е български град. Ако четем история и бъдем честни, такава е истината. Но ние сме мекушави - във външна, вътрешна, икономическа политика. Трябваше отдавна да се стегнем, да сме твърди, да сме номер едно на Балканите. Били сме преди.
- Виждате ли воля за нещо подобно?
- Не. Виждам воля за каране на хора в автобуси, виждам да се надцакват за 10-15 лева, кой ще докара повече платени. Пародия.
- Като възпитаник на МВР как ще коментирате изкарването на бял автобус с депутати пред бесни протестиращи?
- Разбирам протестиращите, които искат да променят всичко. И аз искам. Но такова пренебрежение и подигравка с полицаите няма никъде по света.
- Носиха им вода, не е така.
- Стига глупости. Гледах как един протестиращ дърпа преградите пред парламента и вика: "Това е нашата работа - ние дърпаме надясно, полицаите наляво". Що за наглост? Бях една Нова година на Айфеловата кула, един милион души се събират там. И някакви араби хвърлиха бутилки сред тълпата. Дойде френската жандармерия на коне. Стана такова мазало, все едно е битката при Ватерлоо. После никой не упрекна полицаите. Тук няма полиция, все едно гледам добре строени торби. Едно време, като видех кварталния, се насирах от страх и респект. Сега няма квартални. Няма обществен ред.
- Много силово звучите - Путин, полиция...
- Знам. Така мисля.
- Как ви е по-добре - като човек в сянка в годините при Трифонов или пред камерите, като в последните 4 години.
- И двете са хубави. Натискът на известността обаче е голям. Отиваш в супера, гледат как си облечен, за колко пари и какво ще си купиш. Отиваш на плажа, всички те гледат слаб ли си, дебел ли си, с кого си. Хващаш си гадже - на третия ден ще напишат, че е курва. Жълтата преса е като македонската история: пълна белетристика. Седи някой в някаква стая и пише някакви неща. Много отдавна бих камбаната - че жълтите ще изядат хляба на истинските вестници. И лека-полека така стана.
- Защо не ги съдите като бившия ви шеф?
- Няма оправия с тях, едно време също участвах в делата, които Слави завеждаше. За да караш такси в България, са ти нужни 49 документа. За да издаваш вестник - нито един. За да изкараш оръжие, пак са много документите, а вестникът е по-голямо оръжие от една пушка. Какво ли не писаха - за Невена Коканова, за Калоянчев , за Стоянка Мутафова , за Емил Димитров... Отвратителни неща. А хората преди ги четяха тайно, сега ги четат явно.
- Не е ли проблемът в хората? За жълти стотинки четеш как някой известен е зле. Получаваш компенсация за гадния живот. Удоволствие е, като отмъщението.
- Такива са хората, но не са виновни. Рибата се вмирисва от главата. Примерът трябва да дойде отгоре. Защо по времето на социализма хората не бяха такива? Понеже бе зададен друг морален пример. Управляващите тогава бяха по-морални от сегашните. Дълго време има да дишат праха на Тодор Живков. Чуйте тази история. Отива в Германия, за да иска пари - те ни отпускаха най-много кредити. А на срещата витае основният комплекс на германците - всеки ден телевизията дава филми как те бият американци и руснаци, а самите те са изверги. Тодор Живков идва с целия си ореол на човек, борил се срещу фашизма. Онези са притеснени. Тогава Тодор Живков тупа един от германците по рамото и казва: "Да помагате, ей, че два пъти се издънихме с вас!". Това е - представям си как ги е разсмял, как е намерил ключа и е свалил напрежението. Сега няма държавник като него.
- Занимава ли ви се с политика?
- Почти всички партии са ми предлагали. Което... май не говори добре за мен. По-добре ми е обаче да съм журналист. Трудно е, добре ги разбирам политиците, не ги винете толкова. Нека всеки погледне около себе си и да види на колко хора може да разчита. Максимум на 10. Представете си - ставате министър-председател. Министрите са 18-20. Средно по 4 зам.-министри. И областни управители. Откъде да ги намерите толкова човека, дето ще работят с милиони евро - и в същото време да не крадат, да не правят гафове, да са почтени. Като бях в "Гергьовден", знаете ли какво беше? Отиваш в Ямбол да си търсиш хора. Как да ги намериш? Хем да е свестен, хем да е силен като влияние, за да осигури съмишленици. Не става. А и хората не подозират колко си приличат с политиците. Не ги спускат от Марс, същите са като нас. Пътувам с такси до работа. И един таксиджия, който плюеше властта, го питам: "Ако си там, ще крадеш ли?" Той вика: "Естествено". А после добавя: "Ние сме съгласни да се краде, ама, ако може, да се прави и повече за хората".
- Да пробваме следното изнудване: кажете по-добре на нас за гаджето си, щото иначе нещата ще си ги измислят жълтите.
- Запознахме се в заведение. Тя - млада, хубава. Аз - стар, запазен. Лека-полека се сприятелихме, не беше бърза свалка. От добро семейство е, запознах се с техните, запознах я с нашите. Аз, колкото съм як, баща й е двойно по-як от мен. Жълтите не знам дали ги е страх от мен, но от баща й трябва. В Шуменско са много честолюбиви, Карина е оттам. Но такива неща се изписаха за нея... Излиза, че е ходила с един човек, когато е била на пет.
- Изнервяте ли се от подобни текстове?
- И още как - Кубрат Пулев е нищо пред мен. Побеснявам.
- Не го казвайте това, ще се зарадват.
- Нека. Може някой ден да ме срещнат - заедно с баща й. И брат й... И той е здрав. Да дойде тук някой журналист, да ми разкаже нещо за мен и гаджето ми, да му отвъртя два. Често съм говорил с екипа - викам, поканете някой от жълтата преса. Да го извикаме, уж че ще говорим за някакво тяхно разследване, та да му набия един шамар. Викат ми: "Не, ще те свалят от ефир за насилие". В Библията пише "око за око, зъб за зъб".
- Старозаветник?
- Просто съм честолюбив.
- Вашето момиче сега е на 23. На 23 какво ви беше в главата?
- Бях ужасно задръстен и комплексиран. 90-а година, когато е родена тя, съм тичал с автомат "Калашников" по драгоманските баири. Виж какво нещо е съдбата. После се отраках, като влязох в телевизията с "Ку-Ку". А с времето се разделих с много илюзии. Най-важната е, че животът е само нагоре. Не е. Като кардиограма е животът, нагоре-надолу. Както казва героят на Роки Балбоа: "Не е важно с каква сила нанасяш ударите, важно е, когато животът те удари, да можеш да се изправиш". Голямо клише е - но това е истината. Животът ми нанесе невероятно тежки удари. А аз съм емоционален човек. Зад грубата ми татарско-монголоидна външност има крехка душа.
- В какъв период сте сега тогава?
- Щастлив съм с приятелката си. И открих, че харесвам семейните ценности. Имал съм бурни периоди, познал съм много жени в библейския смисъл. Но вече ценя идеята за семейството.
- Не ме интересува особено, но пък хората питат: кога ще се жени Росен?
- Когато му дойде времето.
- Да не сте прихванали нещо от Слави Трифонов?
- При него е по-тежка форма на самота. Аз не мога да издържам дълго време сам. Обичам да има хора около мен. На нея й казах: "Виж сега, за теб има голяма полза да сме гаджета. Ти си по-млада, аз ще умра по-рано. Всичко ще остане на теб. И ще напишеш книга. Каква книга, пита ме, ококорила очи, без да разбира, че се бъзикам. "Аз живях до героя", казах й. Как звучи само...
- Да владееш самоиронията е рядко качество в БГ ефира.
- Обожавам самоиронията. Ставаш неуязвим. Постоянно се излагам, но го обръщам на смях. В Ирак един муджахидин ми беше подарил гривна. С някакви надписи. И аз си я носех за щастие. Ходя си с тая гривна и срещам един арабски журналист, а той ми казва: "Абе, знаеш ли какво пише на тая гривна? - Аллах те превръща в тигър!". Тигър! Свалих я... Преди много години пътувах за Париж. В самолета бяхме с Георги Илиев и Близнака, познавах ги и двамата. На летището французите ги пуснаха. Мен обаче ме събуха бос, все им приличам на терорист. А Георги Илиев вика: "Виде ли сега кой е по-опасен, аз или ти?"
- Защо толкова ги митологизирате хората като Георги Илиев? От Христо Калчев до "Под прикритие" цари един ведър ореол около отявлени престъпници.
- Това е манталитетът към юначество. Пашалък, ориенталска работа. Говорил съм си турци по селата и им викам: "Добре бе, вие тук мизерствате, а вижте тия от ДПС с какви коли идват!" А те ми отвръщат: "Да, ама нашият паша има най-големия мерцедес"! Такива сме.
