Павел Чернев направил потресаващо предсказание непосредствено преди смъртта си. Колко е бил прав само!

Такава е и в новото си амплоа – на тв водеща, въпреки че въобще не гледа на себе си по този начин. „Аз не съм водеща!”, отсича чаровната блондинка. И добавя: „С Андрей искаме да ни гледат като приятели, нямаме никакви претенции”.Ернестина е дъщеря на писателя сатирик Чавдар Шинов, снаха на гениалния актьор Петър Слабаков и съпруга на режисьора бунтар Андрей Слабаков, с когото са тандем не единствено в живота, но отскоро и в студиото на „Между нас казано”. В последните две седмици Ерна не е добре здравословно – зверското натоварване, на което актрисата се подлага от години, без да си дава даже ден почивка, донесе своите лоши последствия.

В откровен разговор с „ШОУ” Ерна споделя заразна ли е тв суетата, колко близки са били с починалия наскоро юрист Павел Чернев и колко непреодолими могат да се окажат на моменти споровете с Андрей Слабаков.

- Как дойде идеята актьорското семейство да дефилира и в тв ефира? Или след участието във „ВИП брадър” се зарази от магията на телевизията?
- Лично аз не съм имала даже такава нагласа. Идеята дори не е наша, а на продуцентите ни от „Телеман”. С Андрей просто се оказахме приемливите изпълнители. На мен ми хареса като възможност, а и съм отвратителен работохолик – свикнала съм на зверско натоварване. Съгласих се, защото ми стана и интересно доколко можем да се справим с тази задача. Винаги съм била от другата страна, като гост.

Но интересното е, че сега отново съм там, по някакъв начин, тъй като предаването е много свободно, неформално. Ние сме интервюирани наравно с всички гости в студиото. Няма специално отношение към нас. Говорим първи, после говорят останалите, а накрая и публиката казва своята дума. Наясно съм, че ние не можем да разрешим някакви проблеми, обаче това, което искаме да покажем – са повече страни, повече гледни точки в един проблем.

За да бъде ясно на хората, че проблемите не са толкова лесно разрешими и трябва да се говори за тях, за да могат да бъдат разрешени, макар и не от специалисти. Експертните мнения се чуват във всички други студия. На нас ни е важно да чуем мнението. Да, може да си оперен певец, но да имаш чисто човешка позиция и мнение за атентатите в Брюксел например.

- С Андрей повече стоите като в домашния си хол, отколкото като в тв студио – навярно спорите по същия незахаросан начин и вкъщи?
- (смее се) Добре казано. Абсолютно, ама абсолютно права си за всичко. Точно така е и точно така се получава и в ефир между мен и Андрей. Разликата е, че в предаването, за да могат все пак да се видят всички гледни точки, с него се налага да се разделяме в мненията. И да стоим, априори, на различни мнения. А в един нормален спор това излиза от само себе си. Може би даже отстрани стои малко като нагласено, а всъщност не е точно така. Преди ефир със сигурност спорим по съответната тема, но за пред зрителите ние

вече сме разделени на два отделни лагера

Но изрично не е идеята да се получава сблъсък. Когато другата теза е аргументирана, защитена и по-добра от моята, аз се съгласявам – така е в нормалния спор. Само някакъв идиот седи на мнението си каквото и да става!

- А в живота имали ли сте с Андрей непреодолими спорове?
- И двамата доста добре оперираме с думите, но ни се е случвало, да. А аз понякога дори се разревавам от безпомощност. Някак си, като не искат да те разберат, тъпо и упорито, след като си сигурен, че си прав, изпадаш в някаква безпомощност. По-скоро ми става обидно. От яд, от безсилие съм се разплаквала, не от друго.

- А как реагира Андрей в такива случаи?
- Млъква! Млъква и се цупи. Примерно не говори един час, после се разбираме, каквото има (смее се).

- Стана така, че Павел Чернев бе гост в „Между нас казано” малко преди да си отиде от този свят… Вие бяхте големи приятели.
- С Павката сме приятели… Да, бяхме (въздъхва). И ми е доста мъчно за него. Запознахме се, докато снимахме „Мисия Лондон”. Той е един такъв голям, изглежда даже страшен, но в същото време беше едно много добро момче. Много мил човек. Гледаше с ирония на всичко, лесно се общуваше с него. И това общуване прерасна съвсем естествено в едно добро приятелство. После го запознах и с Андрей. Многократно е идвал и вкъщи. Виждали сме се къде ли не. Още не мога да повярвам на това, което се случи. Да, така се случи и с предаването – аз съм последният човек, който изобщо може да си помисли в такъв момент за рейтинг на предаването, но ми се искаше думите му да прозвучат за последен път в ефир.

- Думите му бяха насочени към напрегнатата ситуация около бежанците в Брюксел, а се оказаха и пророчески, тъй като непосредствено след тях се случи и атентата там.
- Така се получи наистина. Но Павката никога не си е спестявал каквото мисли. Не е играл някакви игри. Почтен човек беше и позицията му беше същата. Каза това, което мисли. Защо да не го пусна, това се оказаха и последните му думи… Но Павката беше и много сетивен човек, явно някъде дълбоко в себе си е предусещал, че ще се случи нещо лошо, и за жалост наистина стана така. Павката защитаваше ревностно позициите си. Но не така – глупаво, тъпо, а аргументирано.

Беше доста интелигентен човек. В този момент, когато трябваше да реша дали да пусна записа с гостуването му в предаването или не, се почувствах длъжна да направя позицията му обществено достояние. Той в много неща беше прав и атентатите в Брюксел го доказаха! Толкова ми е трудно дори да говоря, защото аз още не мога да приема тази загуба. Много ще ми липсва.

- Доколкото знам, се е грижел за здравето си, пиел е хапчета…
- Сърдечният арест (точната диагноза, причинила смъртта на Чернев – б.р.) е нещо, което може всекиго да изненада, в каквото и здравословно състояние да се намира. Грижеше се за здравето си, разбира се.

Павката даже беше започнал и да отслабва

Той беше човек, който винаги помагаше.

- Проблеми със здравето съвсем наскоро имаше и ти – наложило се е даже да влезеш в болница. Защо?
- Ще ти кажа, че за целия април месец нямам нито един свободен ден! Радвам се, че май месец поне има доста празници и ще имам някаква почивка. Абсолютно си давам сметка, че работата не е всичко на този свят, но при нас просто е така – дойде ли лятото, нямаме никаква работа, а работим плътно от септември до края на юни. И понякога наистина става нанагорно. Получих някаква вирусна инфекция, която не съм лекувала качествено, когато е трябвало, заради представления, турнета, записи. Не си обърнах внимание, хем знаех добре какви могат да бъдат последствията…

В един момент инфекцията се усложни и ме събори. Наложи се да полежа в болница, бях страшно изтощена. Затова апелирам, когато човек се разболее, просто трябва да спре за ден, за два, иначе ще се наложи да спре по начина, по който се случи с мен. Тялото в един момент ти казва: „Дотук съм, оправяй се!”. Но сега вече си знам – имам си обица на ухото. За щастие овладяха ситуацията. Получих усложнения от вирус, който си отвори пътя на бактериалната инфекция.

- Андрей сигурно е бил плътно до теб, тъй като той е от крайно притеснителните мъже, които почти блокират за външния свят, когато с жена му има някакъв проблем?
- О, да! Абсолютно така се получава. Вярно е, много съм му благодарна… но пък и какво значи „благодарна”. Аз бих направила абсолютно същото за него. За него суетата дори е някаква много далечна, непозната дума. Андрей не е от хората, които могат така лесно да се променят. Не го очаквай нито от него, нито от мен (смее се).

- А има ли страх от гафове в ефир?
- Ооо, аз правя хиляди гафове в ефир. Не съм водеща, нито пък Андрей. При нас гафовете са просто нещо неизбежно. Но цялото предаване е неформално и някак и гафовете стоят естествено. Нас двамата просто не можеш да ни набуташ в рамка. А публиката, която следи такъв тип предавания, вероятно е доста критична. Най-вероятно забелязват нашите гафове, но се надявам да ги и прощават, защото аз никога не съм твърдяла, че съм водеща, не мога да задавам и много мъдри въпроси с юбилеен глас. Не съм и арбитър.

Роми я женят за Андрей



Ернестина и Андрей вдигат сватба преди 29 години, навръх култовата дата 9 септември, в село Велика. По същото време Андрей снимал „Под игото”, Ернестина пък участвала в няколко представления.

„Така се получи, че това просто бе единственият свободен ден. На 9 септември 1987 г. не се и работеше, така че затова тогава решихме да се оженим – в ритуална зала, за която нашият брак щеше да бъде първи”, споделя Шинова.

Любопитна подробност е, че вторият брак, след техния, бил на брата на Андрей, който е дърворезбар. „И между другото, доколкото разбрах – и други хора са се женили там и от всички тях досега никой не се е развел”, добавя с усмивка актрисата.

Преобладаваща част от гостите им били роми. „Там имаше много роми и някак си Андрей много бързо се вписа в техните понятия за мъжественост. А на мен много ми се радваха – непрекъснато ходеха след мен и викаха: „Ей, каква хубава булка!”, а аз една русичка, бяла, с лунички, ужас!”, смее се Ерна.