Днес Православната църква почита паметта на светите първоапостоли Петър и Павел . В народния календар празникът е известен като Петровден и е сред важните летни дни, свързани с вярата, жътвата, първите плодове и семейната трапеза.
Според народните представи светците Петър и Павел са братя близнаци.
Кой е апостол Петър
Апостол Петър бил брат на апостол Андрей и рибар от Капернаум, град на брега на Галилейското езеро. Според евангелския разказ Исус Христос повикал двамата братя да тръгнат след него и те го последвали.
Рожденото име на апостола било Симон. Името Петър, което означава „камък“, му било дадено от Христос. След Възнесението апостол Петър разпространявал християнството в Сирия, Кападокия, Галатия и Понт.
Преданието разказва, че той загинал мъченически за вярата си заедно с апостол Павел. В Новия завет са включени две съборни послания на апостол Петър, отправени към християните.
Кой е апостол Павел
Апостол Павел не е бил сред първите Христови ученици. Роден е в Мала Азия и първоначално бил фарисей – член на еврейска общност, която преследвала християните.
Повратният момент в живота му настъпил на път за Дамаск. Според книгата „Деяния на светите апостоли“ той имал необикновено видение, изгубил зрението си и чул Божия глас от небето. След това бил излекуван, покръстил се и се превърнал в един от най-ревностните проповедници на християнската вяра.
Апостол Павел е наричан „апостол на езичниците“, защото проповядвал сред различни народи и общности. Разпространявал християнството в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт и други места.
Смята се, че завършил земния си път в Рим на 29 юни 67 г. В Новия завет са включени 14 негови послания, в които се разясняват християнските ценности и правилата на църковния живот.
Народни вярвания за Петровден
В българската традиция свети Петър е почитан като пазител на райските порти. Според вярванията именно той държи ключовете за рая и решава коя душа да бъде допусната там.
Народът си го представя като добродушен старец, облечен в бели дрехи. В ръцете си той държи везна, с която измерва добрите дела и греховете на хората. Преданието разказва, че бил справедлив и строг дори към собствената си майка, която не допуснал в рая, защото лошите ѝ постъпки натежали повече от добрините.
В православния календар свети Петър е почитан като върховен апостол. Затова Петровден се приема за особено голям празник. В народните представи свети Петър олицетворява доброто начало, докато свети Павел често се свързва със стихийната сила на огъня и строгите забрани.
Какво се слага на трапезата
Петровден е свързан с края на поста и с първите летни плодове. По стара традиция в много домове се приготвя курбан от най-младото петровско пиле в чест на светеца.
На празничната трапеза се слагат още погача, баница с масло и сирене, тиквеник и традиционното ястие „бял мъж“, известно още като „кутмач“. То се приготвя от прясно сирене, което се разбива и се запържва с брашно.
Особено място на празника имат ябълките петровки. В църквата се носят ябълки и обреден колак, които се освещават от свещеника. След това се раздават за здраве.
Този обичай се спазва особено стриктно от семейства, в които има починало дете. Той е свързан с вярването за райската градина, в която расте златно ябълково дърво. Около него, според народните представи, кръжат душите на починалите деца като пчелички.
Вярвало се е, че когато майките раздават ябълки на земята, свети Петър позволява на децата им в рая да откъснат плод от райското дърво. Затова майките не трябвало да отхапват от ябълките, преди да ги раздадат.
Какво не се прави на Петровден и Павловден
Обредите около празника са свързани с предпазване от пожари, градушки и гръмотевици. В миналото хората вярвали, че светците могат да пазят нивите, дома и добитъка, но и да наказват онези, които не спазват забраните.
Свети Петър позволявал на земеделците да работят на полето, но свети Павел бил много по-строг. На Павловден не се извършвала земеделска работа, за да не пламнат снопите и да не се предизвикат пожари.
Затова на този ден не се палел огън в огнището и не се печал хляб. Народът вярвал, че така се предпазва домът от огнени бедствия.
Обичаи за момите
В миналото празникът бил много по-богат на обреди и веселие. Жените и девойките излизали на поляни, люлеели се на люлки, играели хора и пеели обредни песни.
Вечерта на трапезата сядали предимно старите и женените хора, а младите посрещали изгрева. Девойките берели дванадесет цветя от дванадесет различни поляни и ги поставяли под възглавницата си. Вярвало се, че така ще сънуват бъдещия си съпруг.
Този обичай бил свързан с надеждата, че момата ще види насън човека, за когото ще се омъжи, и че той ще бъде именно онзи, когото обича.
Кой празнува имен ден
На Петровден имен ден празнуват всички, които носят имената Петър, Петя, Петра, Петрана, Петьо, Камен, Камена, Кремена, Павел, Павлин, Павлина, Полина, Патриция и Преслава.
Празникът е повод за здраве, благословия и събиране на близки хора около трапезата. В народната памет Петровден остава ден на вяра, семейност, първи плодове и надежда за закрила през най-горещите летни дни.
