Трябва ли хората с онкологично заболяване напълно да изключат захарта от менюто си? Това е един от най-често задаваните въпроси след поставянето на диагнозата, а твърдението, че „ захарта храни рака “, нерядко води до страх и ненужно строги хранителни режими.
Трима американски онколози обясняват, че връзката между захарта и злокачествените заболявания е много по-сложна. Изяденото парче торта не отива директно в тумора, а пълното премахване на въглехидратите не може да „изглади“ раковите клетки и да спре заболяването.
По-важни са цялостният начин на хранене, телесното тегло, движението и честотата, с която се приемат продукти с много добавена захар.
Използват ли раковите клетки захар
Всички клетки в човешкия организъм използват глюкоза като източник на енергия.
Много туморни клетки усвояват глюкозата по-интензивно, но от този факт не следва, че захарта от конкретен десерт се насочва направо към тумора. Организмът поддържа определено количество глюкоза в кръвта дори когато човек не яде сладки храни, защото тя е необходима за функционирането на мозъка, мускулите и останалите органи.
При нужда тялото може да произвежда глюкоза и от други хранителни вещества. Затова пълното премахване на захарта и въглехидратите не лишава избирателно тумора от енергия.
Според онколозите Нейтън Хендли, Дилън Кейзън и Тингтинг Тан няма доказателства, че консумацията на захар директно ускорява растежа на рака или че пълното ѝ изключване води до свиване на тумора.
Къде тогава се крие рискът
Връзката между прекомерната консумация на захар и някои онкологични заболявания е предимно косвена.
Храните и напитките с голямо количество добавена захар често съдържат много калории, но сравнително малко полезни хранителни вещества. Когато присъстват редовно в менюто, те могат да допринесат за:
- покачване на телесното тегло;
- наднормено тегло и затлъстяване;
- инсулинова резистентност;
- хронични възпалителни процеси;
- промени в нивата на определени хормони.
Затлъстяването се свързва с по-висок риск от редица злокачествени заболявания, включително рак на дебелото черво, бъбреците, черния дроб, панкреаса, ендометриума и гърдата след менопауза.
Следователно проблемът не е в едно парче торта, а в продължителния хранителен режим, който води до излишък на енергия и натрупване на телесни мазнини.
По-големият проблем често е в чашата
Тримата онколози обръщат специално внимание на подсладените напитки. Сред тях са:
- газираните напитки;
- енергийните напитки;
- подсладените студени чайове;
- кафетата със сиропи, сметана и захар;
- някои плодови напитки и нектари.
Течните калории се приемат бързо и обикновено не създават същото усещане за ситост като твърдата храна. Така човек може да погълне значително количество захар, без да намали следващото си хранене.
Една стандартна кутия газирана напитка може да съдържа около десет чаени лъжички захар. При редовна употреба подобни напитки улесняват натрупването на излишни килограми.
По тази причина ограничаването им често е по-смислена първа стъпка от забраната на всеки десерт.
Какво представляват свободните захари
Към свободните захари спадат не само захарта, която се добавя към сладкиши, кафе и напитки.
В тази група попадат още захарите в:
- меда;
- сиропите;
- плодовите сокове;
- концентратите от плодови сокове;
- подсладените млечни и други преработени продукти.
Захарите, които естествено се съдържат в целите плодове, не се разглеждат по същия начин, защото плодовете осигуряват и фибри, витамини, минерали и различни биоактивни вещества.
Какво избират онколозите, когато им се яде сладко
И тримата лекари посочват един и същ предпочитан избор – пресни плодове.
Д-р Нейтън Хендли и д-р Дилън Кейзън най-често посягат към ягоди, малини, къпини и боровинки. Горските плодове съчетават естествена сладост с фибри и разнообразни растителни съединения.
Д-р Тингтинг Тан предпочита през лятото зряла праскова с шепа шамфъстък. Плодът удовлетворява желанието за сладко, а ядките добавят белтъчини и ненаситени мазнини, благодарение на които закуската засища за по-дълго.
Други подходящи комбинации са:
- ябълка с малко ядково масло;
- кисело мляко с плодове;
- круша с шепа орехи;
- банан с няколко бадема;
- горски плодове с извара или натурално кисело мляко.
Защо целият плод е по-добър от сока
Целите плодове съдържат фибри, които забавят храносмилането и усвояването на захарите. Те също така увеличават ситостта и подпомагат нормалната работа на червата.
При изцеждането на сок значителна част от фибрите се отстранява. Освен това в една чаша лесно могат да се съберат няколко плода, които човек трудно би изял наведнъж.
Сокът се изпива бързо и обикновено засища по-слабо. Затова целият плод е по-подходящ избор за всекидневно хранене.
Разрешени ли са тортата и бисквитите
Един сладкиш, изяден от време на време, не причинява рак. Не е необходимо човек да изпитва вина заради всеки десерт.
По-важно е колко често се ядат сладки продукти и как изглежда менюто през останалото време.
Когато основната част от храненето включва зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти, бобови култури, ядки и подходящи източници на белтъчини, малко количество десерт може да бъде част от балансиран режим.
Пълната забрана понякога води до прекалено силно желание за сладко, последвано от преяждане. По-устойчив подход е десертите да се консумират по-рядко, в умерени порции и без усещане за провал.
А какво да кажем за черния шоколад
Двама от онколозите споделят, че понякога избират черен шоколад с поне 70% съдържание на какао.
Той съдържа флаваноли и обикновено е по-малко сладък от млечния шоколад. Въпреки това остава висококалоричен продукт и може да съдържа значително количество мазнини и захар.
Затова размерът на порцията има значение. Няколко малки парченца са различни от изяждането на цял шоколад.
Черният шоколад не бива да се представя като средство за профилактика или лечение на рак. Данните за отделни негови съставки не са доказателство, че редовната му консумация предпазва от онкологично заболяване.
Нужно ли е да се спазва диета без въглехидрати
Хората с рак не трябва самостоятелно да преминават към крайно нисковъглехидратен режим, гладуване или друга силно ограничителна диета.
По време на лечението могат да се появят:
- гадене и повръщане;
- липса на апетит;
- промени във вкуса и обонянието;
- сухота в устата;
- рани по устната лигавица;
- затруднено преглъщане;
- диария или запек;
- неволно отслабване;
- загуба на мускулна маса.
В такива случаи приоритет може да бъде приемът на достатъчно енергия и белтъчини, а не ограничаването на всяка храна, която съдържа захар.
Прекалено строгата диета може да задълбочи недохранването, да отслаби организма и да затрудни понасянето на терапията.
Храненето трябва да бъде съобразено с лечението
Няма универсален режим, който да е подходящ за всички онкологични пациенти.
Хранителните потребности зависят от:
- вида и стадия на заболяването;
- провежданото лечение;
- телесното тегло;
- наличието на диабет или други заболявания;
- състоянието на храносмилателната система;
- степента на физическа активност;
- загубата или покачването на тегло.
При проблеми с храненето е разумно планът да бъде изготвен с помощта на лекуващия онколог и клиничен диетолог.
Най-важното не е един продукт, а общият модел
Няма една храна, която сама по себе си причинява рак, както няма и отделен продукт, способен да го излекува.
За дългосрочното здраве е по-важно:
- повечето хранения да съдържат пълноценни продукти;
- подсладените напитки да се ограничат;
- да се поддържа здравословно телесно тегло;
- да има редовно движение;
- плодовете да се предпочитат пред соковете;
- сладкишите да останат удоволствие, а не ежедневна основа на менюто.
Твърдението, че всеки десерт „храни рака“, е прекалено опростено и може да създаде излишна тревога. Повременният сладкиш има място в балансираното хранене, докато ежедневният избор на пълноценни храни има далеч по-голямо значение.
Материалът е с информативна цел и не замества консултацията с лекар или специалист по клинично хранене.
