Българската литературна общност се прощава с Найден Вълчев – поет, преводач и дългогодишен културен деятел, когото Съюзът на българските писатели определя като доайен на съвременната ни поезия.
Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 г. в село Брестница, Ябланица, в семейство на учител.
Първите му стихове излизат във вестник „Лост“ през 1946 г. Като студент е част от кръжока „Васил Воденичарски“, а в казармата пише стихове, вдъхновени от войнишкия живот – основа на дебютната му стихосбирка „На южната граница“ (1953).
Литературната му кариера го отвежда в различни издания – „Български воин“, „Народна армия“, списанията „Септември“, „Съвременник“ и „Дарители“, където от 1988 до 1989 г. е главен редактор. Между 1996 и 1997 г. представлява България като културно аташе в посолството ни в Минск. През 1983 г. е избран за председател на секция „Поезия“ в Съюза на българските писатели.
Найден Вълчев оставя богато творчество. Автор е на десетки стихосбирки като „Тиха победа“, „Люлякова вечер“, „Златен август“, „Написано кленов лист“, „Гигантски слалом“ и много други, както и на двутомни избрани произведения. Част от поезията му е посветена на децата, под псевдонима Чик Чирик. Пише и есеистични книги – поредицата „Попътни срещи“, която събира негови спомени и портрети на едни от най-големите български творци.
Значим е и приносът му като преводач. Той е сред основателите на Съюза на преводачите в България и негов председател между 1989 и 1991 г. Превежда Пушкин, Мицкевич, Лермонтов, Есенин, Рождественски, Бела Ахмадулина и други автори, оставяйки висока мярка в поетическия превод. Самият той определя задачата на преводача като отговорно „пренасяне на автора жив и здрав на другия бряг“.
Найден Вълчев е и автор на някои от най-обичаните български песни. Сред тях изпъква „Една българска роза“ по музика на Димитър Вълчев, изпята от Паша Христова и превърнала се в песен на 20-и век. По негови текстове са създадени още песни като „Голяма песен“, „Тиха вечер“, „Ние сме на всеки километър“, „Кажи коя е тъмната жена“ и други.
През годините той получава редица отличия – орден „Кирил и Методий“ I степен (два пъти), медал „Франциск Скорина“, награди от Съюза на преводачите и Съюза на българските писатели, отличия от Министерството на отбраната и Министерството на културата. През 2017 г., по повод 90-ата му годишнина, е удостоен с „Златен век“ – огърлие.
Последната му стихосбирка „Лебед“ излиза през 2022 г. и включва първите и последните му стихове – 70 години поетически път, както самият той казва.
Найден Вълчев оставя след себе си богато литературно наследство и памет за един живот, посветен на думите, на родината и на красотата на поезията.
Поклон пред паметта му!
