Българското изкуство загуби един от своите най-самобитни и обичани творци – големият художник живописец Енчо Пиронков. Новината за неговата кончина беше съобщена от NOVA и разтърси артистичната общност в страната.
Художник без академия, но с необуздана сила на изразяване
Енчо Пиронков е роден на 9 ноември 1932 г. в пловдивското село Розовец. Макар да няма формално художествено образование, той притежава забележителен и автентичен талант, който го превръща в едно от най-разпознаваемите имена в съвременното българско изкуство. Истинският му пробив идва през 1961 г., когато негови творби са показани на Първата национална младежка изложба в София – събитие, което поставя началото на неговия звезден път в изкуството.
Стожер на Пловдивската школа
Пиронков е един от водещите представители на прочутата Пловдивска школа от 60-те години на ХХ век. Наред с Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски и Христо Стефанов, той оформя художествения дух на епохата. Неговата работа се отличава с експресивен колорит, силна емоционална наситеност и дълбока връзка с родния пейзаж и народната памет.
Вдъхновен от историята и народа
Основни теми в творчеството на Пиронков са Старият Пловдив, селският бит, Априлското въстание – теми, в които личи не само артистична страст, но и патриотичен дух. Той работи не само в живописта, но и в областта на монументалното изкуство – създава мозайки, фрески, стъклописи, пластики, както и сценични декори, сред които за филма „Сватбите на Йоан Асен“.
Световно признание и заслужени награди
Творбите на Енчо Пиронков са част от колекциите на Националната художествена галерия, както и на множество държавни и частни галерии в България, САЩ, Германия, Япония, Франция, Австрия, Дания, Испания и Мексико. Провежда самостоятелни изложби в Пловдив, София, както и в Берлин, Болоня, Будапеща, Варшава, Дрезден, Кьолн и Лайпциг.
Носител е на наградата на Съюза на българските художници през 1964 г., орден „Кирил и Методий“ през 1979 г., званието „Заслужил художник“ през 1985 г., а през 2013 г. е удостоен с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ – I степен.
България губи майстор на формата и духа
С кончината на Енчо Пиронков българската култура губи жив мост между миналото и настоящето, между традицията и модерността. Художник, който не търсеше светлината на прожекторите, но чийто платна говорят по-силно от всяка публична реч.
Поклон пред паметта на един истински титан на българската живопис.
