Психотерапевтът Стефан Михалевич разкрива ефикасен трик за успокояване на ума в моменти, когато сме обзети от стрес и тревожност - достатъчно е да „дадем име“ на това, което чувстваме. Научете как тази проста техника помага на мозъка да освободи напрежението и да възстанови вътрешния мир.
Стресът е набор от емоционални и физически реакции, които възникват, когато смятаме и преживяваме дадено събитие като опасно или обезпокоително, начинът, по който тялото реагира на условия като заплахи, предизвикателства, физически или психологически бариери.
Някой ще излезе от трудна ситуация с тежка аритмия, повишено кръвно налягане и гадене, което може сериозно да увреди здравето, докато друг човек ще реагира леко, понякога дори безразлично. Как трябва да се държим, когато ни сполети стрес, за да се отървем от него възможно най-безболезнено? Психотерапевтът Стефан Михалевич за YouTube канала Žena.rs разкрива ефикасен трик за мозъка, който може да ни помогне, когато сме обзети от стрес или тревожност.
„Стресът не представлява външни обстоятелства, а нашата реакция към тях и произтича от вътрешното възприятие, че това, което ме заобикаля, че изискванията, които ми се налагат, някак си надвишават способността ми да се справя с тях. Сам по себе си стресът не е проблем, а острият, моментният често всъщност ни помага да растем. Като например, когато ходим на фитнес, където излагаме тялото на стрес, и въз основа на това то расте. Проблемът е, когато стресът стане хроничен и продължи няколко месеца.“
„Обикновено се случва онези повърхностни неща, които се посочват като причина за стрес, да са просто спусъци за някакви по-дълбоки конфликти в личността. Например, човек, който преминава през постоянен стрес на работното място, често има силно изразени перфекционистични черти („Трябва да бъда перфектен или не съм достатъчно добър“) и след това преживява всяка молба като твърде напрегната. Ако не направи нещо както трябва, се сблъсква с вътрешна катастрофа“, заявява Стефан в началото на историята.
„Има и хора, които са изправени пред наистина ужасни ситуации (нелечими болести, смърт...). Какво правим, когато сме наистина безпомощни, когато няма възможност да променим нещо? Това са моментите, в които, колкото и трудно да е, трябва да стигнем до точка, в която някак си да го приемем. Трябва да обърнем перспективата - обикновено преминаваме през живота , питайки се какво искаме от него, а тук се питаме какво очаква животът от нас в този момент.“
