Американският професор по психология Джеймс Бедфорд взема необичайно решение, след като разбира, че страда от нелечим рак на бъбреците. През 1967 г.
Представете си да заспите и да се надявате, че ще се събудите след десетилетия, когато медицината ще може да лекува болести, които днес се смятат за нелечими. За Джеймс Бедфорд това не било сюжет от научнофантастичен филм, а надежда, на която решил да заложи в края на живота си.
През януари 1967 г. той става първият човек, чието тяло е съхранено чрез крионика след настъпването на смъртта. Идеята е организмът да бъде запазен при изключително ниска температура с надеждата, че бъдещи научни открития ще позволят възстановяване на жизнените функции.
От тежката диагноза до необичайното решение
Джеймс Бедфорд е американски преподавател по психология, който научава, че страда от рак на бъбреците. По онова време възможностите за лечение на заболяването са ограничени, а прогнозата му не оставя много надежда.
Вместо да приеме неизбежното без опит да промени съдбата си, той проявява интерес към идеите за криониката. Тази концепция придобива популярност благодарение на Робърт Етингер, който предлага хора с нелечими заболявания да бъдат съхранявани при много ниски температури с надеждата за бъдещо медицинско възстановяване.
Бедфорд се съгласява да участва в подобен експеримент. Решението му обаче не означава, че съществувала доказана технология за съживяване. През 1967 г. това е силно експериментална идея, а възможността някога да проработи остава само хипотеза.
Януари 1967 г.: Началото на един необичаен експеримент
Джеймс Бедфорд умира на 12 януари 1967 г. на 73-годишна възраст. След смъртта му тялото е подложено на процедури за крионично съхранение.
Целта на подобни процедури е да се забавят процесите на разрушаване на тъканите чрез силно охлаждане. При ранните опити обаче възможностите за защита на клетките от увреждане са били значително по-ограничени в сравнение с някои от съвременните подходи в криониката.
При замразяването водата в тъканите може да образува ледени кристали, които увреждат клетъчните структури. Освен това самото охлаждане не спира напълно всички процеси, които биха били от значение за евентуално възстановяване на организма.
Ето защо запазването на тялото при ниска температура не е равнозначно на запазване на възможността човекът да бъде върнат към живот.
Семейни трудности и десетилетия съхранение
След съхранението на тялото започва продължителен период, през който трябва да се осигуряват подходящи условия за поддържането му. Това изисква специализирано оборудване, постоянен контрол и значителни финансови средства.
Случаят на Бедфорд често се разказва и през историята на неговото семейство, което трябвало да се справя с организационните и финансовите предизвикателства около съхранението. През следващите десетилетия тялото е премествано и поставяно под грижите на различни организации, занимаващи се с крионика.
Подобни случаи показват, че криониката не е еднократна процедура, след която всичко приключва. За поддържането на изключително ниски температури са необходими продължителни грижи и специализирана инфраструктура.
Какво установяват при по-късните проверки?
През 1991 г. тялото на Бедфорд е извадено от съхраняващия го контейнер за проверка на състоянието му. Появяват се описания на видими промени по кожата и очите, но външният вид не може да покаже дали мозъчните структури са запазени в състояние, позволяващо възстановяване на паметта, съзнанието и останалите функции.
Това е съществената разлика между физическото съхранение и действителното съживяване. Дори ако някои тъкани запазят част от структурата си, това не доказва, че човекът може отново да бъде жив.
Съвременните изследвания в областта на криобиологията изучават начини за намаляване на уврежданията при охлаждане и съхранение на клетки, тъкани и органи. Тези разработки обаче не означават, че медицината вече може да възстановява хора, съхранени чрез крионика след смъртта им.
Къде се намира Джеймс Бедфорд днес?
Тялото на Джеймс Бедфорд е свързано с крионичната организация Alcor в Аризона, САЩ, която съхранява тела и мозъци на хора с надеждата за бъдещо възстановяване. Той остава един от най-известните ранни случаи в историята на криониката.
Десетилетия след смъртта му надеждата за бъдещо съживяване продължава да бъде част от идеята, върху която се основава тази практика. Няма обаче доказателства, че човек, чието тяло е било съхранено чрез крионика след смъртта, е бил успешно върнат към живот.
Може ли бъдещата медицина да промени всичко?
Поддръжниците на криониката вярват, че бъдещите технологии биха могли да позволят възстановяване на клетъчни увреждания и лечение на заболявания, които днес са нелечими. Засега това е предположение, а не установена медицинска възможност.
Историята на Джеймс Бедфорд поставя въпроси за границите на науката, човешката надежда и желанието да се надхвърлят ограниченията на живота. Той остава символ на една смела, но недоказана идея – че някой ден медицината може да постигне онова, което днес изглежда невъзможно.
