Синдромът на малкия професор , наричан в медицината синдром на Аспергер , не е повод за радост на родителите. Той не е белег за гениалност, а състояние от спектъра на аутизма.
Често децата със синдром на Аспергер са много умни и интелектуално развити за възрастта си, като изумяват околните със знанията си и способността да запаметяват лесно. Това е и причината състоянието да се нарича и „синдром на малкия професор“. Както и при аутизма, хората със синдром на Аспергер общуват изключително трудно, тъй като не разпознават сигналите при комуникация. Често те не разбират реакциите или чувствата на околните. Не разчитат жестовете, изражението на лицето или интонацията, а приемат всичко буквално.
Същевременно, те избягват директния контакт с очите, което усложнява поддържането на социални взаимоотношения с хора. Въпреки, че имат добре развити езикови умения, те не разбират шегите, метафорите и иронията. Все пак, те имат по-малко затруднения с езика, отколкото хората с аутизъм. Наблюдават се и значителни разлики между двете състояния – докато хората с аутизъм са затворени, вглъбени в себе си и нежелаещи да комуникират, то тези със синдром на Аспергер често са общителни и търсят вниманието на околните.
От това състояние в спектъра на аутизма са засегнати и немалко популярни хора в света. Шотландската певица Сюзън Бойл, която преди четири години спечели ТВ-риалити „Великобритания търси талант“ сподели в ефир, че страда от синдрома на Аспергер.
