На дъното на Мраморно море тихо и неумолимо се движи нещо, което може да промени съдбата на милиони.
Нарича се Северноанадолски разлом – геоложка фрактура с разрушителен потенциал. И докато светът гледа към конфликти, избори и икономики, тази подземна „жила“ бавно се изпъва, сантиметър по сантиметър – към Истанбул и...
След земетресението от 23 април 2025 г., което разлюля Истанбул с магнитуд 6.2, въпросът вече не е „дали“, а „кога“. А най-важното – какво означава това за нас?
Разломът, който се приближава – научно, но стряскащо:
Северноанадолският разлом (North Anatolian Fault – NAF) е едно от най-опасните сеизмични образувания на Земята. Разположен между Анадолската и Евразийската тектонични плочи, той се простира на 1500 км от източна Турция до западното крайбрежие на Мраморно море. И всеки сантиметър от него помни смърт.
В последните 100 години този разлом е отговорен за поредица катастрофални трусове, като най-опустошителният – в Измит през 1999 г., отне живота на над 17 000 души и рани повече от 40 000.
Геолозите отдавна следят движението на напрежението към запад – и към Истанбул. Днес то е почти стигнало до самия град. Няма много „ако“ в уравнението. Само „кога“.
Истанбул: Град на ръба на катастрофата
Градът с над 16 милиона жители е метрополия, която седи буквално на прагa на бъдеща катастрофа. Властите знаят това. Проучванията сочат, че над 200 000 сгради в града не отговарят на съвременните антисеизмични стандарти.
Програмите за саниране вървят мудно, а корупцията и бюрокрацията – бързо. Експерти от Босфорския университет изчисляват, че при земетресение от 7.5 по Рихтер, броят на жертвите може да надхвърли 100 000, а разрушенията – невъобразими.
България – страничен наблюдател или потенциална жертва?
Сякаш страната ни винаги е гледала на сеизмологията като на екзотика. Земетресенията „там“, в Турция или Гърция, ни се струват далечни. Но науката казва друго.
Разломът не познава граници. Трусът от април бе усетен в София, Варна, Пловдив, Стара Загора и Шумен.
И макар да няма преки щети, това е предупреждение. България попада в зоната на така нареченото „вторично сеизмично въздействие“ – при което вълните от труса се разпространяват стотици километри и могат да отключат локални активни зони, като Струмската, Крупнишката и Пернишката.
В научна публикация от 2024 г., екип от БАН и Геофизичния институт в Солун заключава, че при мегатрус в района на Мраморно море с магнитуд над 7, вероятността за вторични трусове в Югозападна България се покачва с над 60% в рамките на 72 часа.
Имаме ли план Б – и ако не, какво правим?
Истината е, че България не е готова. Законът за сеизмичната устойчивост на сградите е морално остарял. Много от панелните блокове не са били проверявани от десетилетия. Градовете ни растат хаотично, без координация, без симулации за поведение при бедствия.
В Турция от години съществуват тренировъчни програми за гражданска защита, симулатори и масови евакуации. В България? В най-добрия случай – упражнение с пожарна сирена в училище веднъж годишно.
Геополитическа опасност или природен детонатор?
Има и още нещо, за което малцина говорят – геополитическият риск. В случай на разрушително земетресение в Истанбул, ще се задейства верига от събития: миграция, хуманитарна криза, срив в икономиката на Турция и потенциално напрежение по границите.
България, като съседна страна и външна граница на ЕС, ще бъде под натиск – социален, икономически, политически.
Можем ли да предскажем кога? Не. Но можем да сме готови
Сеизмологията все още не разполага с точен метод за прогнозиране на земетресения. Но това не е извинение. Япония, Чили, дори Турция влагат в подготовка, защото знаят – цената на подценяването е човешки живот.
България трябва да приеме реалността: ние сме част от нестабилен регион. И Северноанадолският разлом е като счупена кост в земната кора, която само чака момент да се изкълчи отново – този път, може би, и със смъртоносна вълна през границата.
