Синът на проф. Кантарджиев, доц. Весел Кантарджиев със съвети как да пазим кожата си на плажа от слънцето-Снимка

Има страшно много проучвания в тази насока, но основните фактори за нежелани последици са генетична предиспозиция, фототипът кожа, възрастта, хроничната слънчева експозиция и/или изгарянията в детска възраст. С времето кожата ни се променя и ставаме все по-предразположени към кожни заболявания (фотодерматити, меланомни и немеланомни кожни тумори). В случая - изключително важна е превенцията чрез използване на съответните дрехи и фотозащитни кремове, както и профилактика чрез ежегодни прегледи при специалист. Ранната диагноза е свързана с по-добра прогноза и по-благоприятен изход от заболяването.

- Като стереотип беше насадено да не се ходи на плаж от 2 до 4 (следобед), но по лични впечатления, като че ли в днешно време след 4 ч. също е невероятна жега? Има ли някакви данни в това отношение и кога препоръчвате да се печем или къпем в морето?

- През последните години слънцето е доста агресивно в резултат на глобалното затопляне, което увеличава риска от изгаряне на кожата. Най-лесните методи за предпазване са избягване излагането на слънце между 11 и 17 часа; носенето на шапки, слънчеви очила и светли дрехи; нанасянето на всеки 2 часа на фотозащита под формата на кремове, лосиони, флуиди и спрейове. Тези мерки са особено важни за пациентите с чувствителна кожа и доказани кожни заболявания като фотодерматози, розацея, лупус, автоимунни кожни заболявания, соларна уртикария и т.н.

- Различните мобилни приложения отчитат по телефоните ни UV индекса за деня. Да им се доверяваме ли? При какви стойности как да реагираме?

- Когато проверяваме прогнозата за деня, много хора не забелязват и дори не отчитат UV индекса като параметър. Той ни дава данни относно силата на UV лъчите в определени географски ширини всеки ден от годината. Количеството UV лъчи, достигащи до нас, зависи от дебелината на облаците (която е променлива величина), концентрацията на озон, както и от наличието на микроелементи в атмосферния въздух. Определена е скала, която да разделя UV индекса на 5 нива - ниска (1-2), средна, висока и изключително висока (10+). В зависимост от нивото за деня в съответната географска област се определят и различни препоръки за ефикасно предпазване от негативното влияние на слънцето. Колкото е по-висок UV индексът, толкова по-силни и вредни са слънчевите лъчи.

- Какъв фактор козметика да използваме в зависимост от нашия тип кожа? Как да различаваме ментето?

- Моментът с избирането на подходящата SPF козметика е доста труден за всеки от нас. Всяка кожа е строго индивидуална спрямо поносимостта <210>. Това, каква слънцезащита е подходяща, зависи от фототипа кожа, от това дали е суха, мазна, смесена или нетолерантна и, естествено, възрастта. Не робуваме на конкретни марки, но медицинската козметика е с много проучвания и минимизира рисковете от контактен дерматит и странични ефекти. Естествено, задължително е тя да е с насока предпазване от UVA, UVB лъчи и видима светлина, както и да бъде водоустойчива. Мнозина се питат какво точно означава SPF, а именно това е мярка за това колко пъти даден продукт може да предпази от слънчево изгаряне в сравнение с непредпазената кожа. Поради тази причина е препоръчително използването на високи степени на слънцезащита и неколкократно им използването на ден.

- Вярно ли е твърдението, че светлите хора със сини очи са най-застрашени на плажа?

- Това са хора с II фототип кожа по Фитцпатрик - светла кожа, светли очи и коса. При тях има намалена продукция на меланин от меланоцитите, които, от своя страна, са с по-малки размери в сравнение с по-тъмните кожа. Меланинът е известно, че дава освен цвета, но и има протективен ефект върху ДНК-то ни. Поради тази причина тези пациенти лесно изгарят и почти не “хващат“ тен. И точно те, с идеята си за тен, се подлагат на интензивна слънчева експозиция, изгарят и много по-често при тях се появяват фотодерматози, преканцерози и немеланомни кожни тумори.

- Има ли отношение солеността на морето към риска за кожата, тъй като мнозина почиват в Гърция, а там е доста по-солено?

- Моретата са различни по местоположение и състав. Черно море е затворен воден басейн, което води до по-малка циркулация на водата и съответно до по-голям риск от замърсяване. Относно солеността, то е два пъти по-слабо солено отколкото Средиземно море. Морската вода има уникален състав и помага за поддържане на цялостното здраве, включително и на кожата. Благоприятен ефект върху дейността на организма оказват минералите и солите, кислородът и олигоелементите. Последните са представени от магнезий (забавя процесите на стареене на кожата), цинк (предпазва от развитие на себорея и пърхот), натрий (нормализира кисело-алкалния и воден баланс на кожата), желязо (роля за производството на меланин и доставката на кислород в кожата), сяра (защитава кожата от възпалителни заболявания), силиций (укрепва капилярите и стимулира растежа на косата) и фосфор (отговаря за ноктите, косата и зъбите). Таласотерапията (морелечението) е българския принос към дерматологията в световен мащаб за пациентите с неусложнен псориазис, както и за тези с атопичен дерматит.

- Как да „реагираме“ при традиционното изгаряне на плажа първия ден?

- Първо и най-важно е да не допускаме изгаряне на кожата. Затова за справяне с високите температури е важна хидратацията (прием на достатъчно количество течности), носенето на светли, леки и свободни дрехи от естествена и дишаща материя, както и спазване на добра лична хигиена. Особено трябва да внимаваме и да не допускаме изгарянията в ранна детска възраст, което би могло да увеличи в бъдеще риска от преканцерози и немеланомни кожни тумори на кожата. При случило се вече леко по степен слънчево изгаряне е необходимо използването неколкократно на ден хидратираща козметика с цел облекчаване на дискомфорта, еритемът и залющването на кожата. По-тежката форма на слънчево изгаряне може да доведе дори до шоково състояние, което изисква лекарска помощ.

- Ясно е, че ракът на кожата има връзка с изгарянията, но кои са другите фактори, които влияят?

- Рискови фактори, които са предпоставка за развитие на злокачествени заболявания на кожата са ултравиолетовата радиация, фототипът кожа, възрастта, генетичната предразположеност и вредните навици, например тютюнопушенето. Без значение дали ултравиолетовата радиация произлиза от естествен източник (слънцето) или изкуствен (солариум), то тя остава факторът с най-сериозно негативно отражение върху кожата. Естествено, всичко това влияе върху стареенето на кожата, което се изразява със загуба на еластичност и разрушаване нормалната структура на колагеновите влакна; така и до директното увреждане на генетичния материал на клетките, което води до появата на преканцерози и рак на кожата. Друг фактор, за който не бива да забравяме, е наличието на множество бенки, които трябва ежегодно да бъдат преглеждани от специалист. От особено значение са също анамнезата за преходен рак на кожата, настоящи и минали вирусни или бактериални инфекции. Общо взето, всички фактори действат синергично като предпоставка за рак на кожата, затова ние ще продължаваме да обучаваме пациентите си за превенция и профилактика.

Визитка

Доц. Весел Кантарджиев завършва "Медицина" в Медицинския университет в София през 2004 г., с призната специалност "Дерматология и венерология". От 2018 г. придобива образователна и научна степен "доктор по медицина", а от 2020 г. - и академичната длъжност „доцент“. Започва работа в Клиниката по дерматология буквално от "студентската скамейка", като между 2004 и 2006 г. е доброволец. След това е назначен за oрдинатор към Отделението по дерматохирургия. През 2014 г. става негов началник, а година по-късно оглавява Отделението по кожни и венерически болести.

В периода 2011-2014 г. доц. Кантарджиев е модератор на различни курсове в рамките на Лятната академия по практична дерматология и естетична медицина в София. Ръководи обученията по криохирургия четири поредни години (от 2011 до 2013 г.). През 2013 г. е модератор на курса по хирургия на нокти, заедно с проф. Екарт Ханеке. А година по-късно - и този по дерматохирургия, съвместно с д-р Северин Льойтли.

Доц. Кантарджиев е експерт-консултант на Здравната каса за лечението на псориазис. Председател е на комисията за отпускане на скъпоструващи медикаменти за терапията на това заболяване към НЗОК. Хоноруван преподавател е в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Той е член на Етичната комисия към Столичната колегия на Българския лекарски съюз (БЛС), както и на Етичната комисия на ВМА. Част е от Онкокомитета на Академията. Владее английски и немски език.