След разкриването на незаконния хоспис в с. Ягода и кошмара, на който станахме свидетели вътре, продължаваме да получаваме нови и нови разкази на възрастните хора, настанени в институцията.
Осем от възрастните хора от въпросния "дом на ужасите" все още са в болница.
А всички, които не са потърсени от близките си, вече са настанени в социални домове в страната.
Как продължава животът за хората, които години наред са били подлагани на унижения - разказват Мария Георгиева и операторът Светослав Стоянов.
Марийка Георгиева е една от трите жени, които от дома в Ягода попадат в хирургията на университетската болница в Стара Загора.
За година и два месеца жената, която има проблеми с краката, е ставала от леглото по команда, а памперсът, който е носела е сменян, само когато персоналът реши, а не по необходимост.
За престоя си в дома, жената няколко пъти е виждала сина си, но не му се оплаквала.
Не всички от пациентите от Ягода, които сега са в болницата в Стара Загора, са потърсени от близките си.
"Ние не можем да ги пуснем и да ги пратим на улицата хората. Ще направим така, че да стоят максимално.
"Хората, които са хоспитализирани, и приключи тяхното лечение и извеждане - ние ще настаним една част от тях в дома за възрастни с физически увреждания, те са с такава диагноза“, коментира Петя Чакърова, директор "Социални грижи“ в Стара Загора.
От този дом вече е изведен Стоян, с който ви срещнахме вчера. Мъжът вече е настанен в старческия дом и ще остане там, колкото пожелае, казват от управата.
Снимка: plovdiv24.bg
"Имаме библиотека, обособили сме им помещение за игри и тихи занимания. Ще влезе в трудотерапията, ще влезе в арттерапията, стига да има желание“, казва Илия Александров, директор на дома за стари хора в Стара Загора.
А Стоян още не може да се възприеме като свободен човек. Питаме го, ще прости ли някога на хората, които са се отнасяли лошо с него в дома в Ягода.
"Първият закон на християнството е да прощаваме“, казва той.
На въпрос дали им е простил, той казва "Аз за четири години и два месеца вече станах атеист“.
