Александър Греъм Бел остава в историята като изобретателят на първия практичен телефон. Неговият гений обаче не се изчерпва единствено с революционните му изобретения.
Той твърди, че един ден това ще превърне Земята в „парник“. Според биография, написана от Моргън Весен, в съавторство с правнука на Бел, Едуин С. Гросвенър – преди повече от век шепа изследователи са обсъждали потенциалните глобални ефекти от замърсяването на въздуха.
Бел оборва техните идеи със своите предсказания за т.нар. парников ефект. „Малцината учени, преподаващи за замърсяването на въздуха през 1917 г., бяха убедени, че по-мръсният въздух ще доведе до охлаждане на климата, тъй като топлите лъчи на Слънцето ще бъдат блокирани. Бел обаче бе на друго мнение“, пишат Гросвенър и Весен през 1977 г. „Да, ще изгубим част от слънчевата топлина – казва Бел – но същевременно ще задържим и известно количество от земната, която обикновено се излъчва към Космоса.“ „Склонен съм да вярвам, че ще се получи своеобразен парников ефект…
Земята ще се превърне в парник.“ Някои вярват, че именно Бел изковава термина „парников ефект“. Той обаче е използван почти десетилетие по-рано от английския физик Хенри Пойнтинг. През 1909 г. той нарича влиянието, което замърсяването на въздуха оказва върху Земята, „парников ефект“ на атмосферата. Неговите колеги не го взимат насериозно, но фразата придобива популярност и се появява в няколко научни статии от началото на 20 век.
През 1917 г. Бел е помолен да изнесе реч пред дипломанти във Вашингтон, окръг Колумбия. Тук той се възползва от възможността да говори за множеството проблеми, пред които светът е бил изправен в онзи момент, Като например как да се вземе топла баня в 2 часа през нощта, и "Могат ли пощенски марки да се използват при транспортиране на хора?" Редактираната реч е публикувана в списание National Geographic по-късно същата година.
В нея Бел засяга предизвикателствата, пред които светът, прогресирал „от свещи до електричество за един човешки живот“, е изправен. Той също така предрича, че хората няма да спрат да използват въглища и петрол, докато находищата буквално не се изчерпат.
"Въглищата и петролът се добиват все повече и са стриктно ограничени по количество. Можем да вземем въглища от мината, но никога не можем да ги възстановим. Можем да привлечем петрол от подземни резервоари, но никога не можем да ги напълним отново," казва той.
„Годишното потребление на въглища и петрол в световен мащаб е станало толкова огромно, че сега реално можем да определим колко точно време ни дели от изчерпването им. Какво ще правим, когато нямаме повече въглища или нефт?!“ Като един от защитниците на възобновяемите източници на енергия, Бел насочва вниманието на хората към приливите и енергията от морските вълни, „които все още не сме се научили да използваме“, както и на „слънчевите лъчи като директен източник на енергия“. Бел дори подхвърля идеята за покривни соларни устройства още през 1914 г.
„Във всеки град е пълно с огромно пространство от покриви, изложени директно на слънце – казва Бел. - Няма причина, поради която ние не трябва да използваме покривите на къщите си, за да инсталираме соларни апарати за улавяне и съхранение на топлината, получена от Слънцето."
„Слънчевата топлина, подобно на онази, преминаваща през комините, е отпадъчен продукт. Имаме го, но не го използваме. След това обаче негодуваме срещу цената в сметката за въглища.“
Дотук Бел изглежда като истински пророк. Нали? Не всичко в неговата реч отпреди сто години е релевантно днес. Няма как да не споменем любимият на Бел алтернативен енергиен източник – алкохолът. Той го нарича „красиво чисто и ефективно гориво“. Дори препоръчва употребата на алкохол, направен от дървени стърготини и царевичак като лесно достъпен източник на биогориво. Не на последно място прогнозира, че „светът най-вероятно ще зависи от алкохола все повече с течение на времето.
По-голямо поле на дейност се отваря за инженерите, които ще променят нашите машини, за да може алкохолът да се използва като източник на енергия." Въпреки големите постижения в производството на етанол за гориво, все още не са достигнати особени резултати до момента. И все пак, ако Александър Греъм Бел можеше да види света през 2017 година, той вероятно би бил объркан и ужасен колко точни са били прогнозите му.
