А ти какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ – дежурният въпрос, който получавахме, когато бяхме деца. Независимо в коя точка на света се намира, всеки от нас изстрелваше отговори.
Той е вдъхновение и пример. За много. По целия свят.
Талант и труд. По много и от двете. Превърнали го в най-добрия български тенисист.
Впечатляващите му качества му „печелят” прозвището „Бейби Фед”. Но много преди „Бейби Фед” - той е просто Григор.
Григор, който стъпва на 3-годишна възраст на корта. Точно на толкова хваща първата ракета. На „сериозната” възраст от 5 години той вече играе редовно в родния си град. Баща му Димитър Димитров е първият треньор на бъдещия шампион.
Баща му го учи на всичко. На всеки удар, на всяко движение. На всичко.
Докато са на кортовете, те са треньор и състезател. Нищо повече. Точно това го изгражда като спортист. Държи се с него наравно с всяко хлапе, което е на корта. Често гони собственият си син от тренировки. Без недомлъвки и оправдания, а само с дейтсвия.
