Канадски учени са остановили, че навикът да се отлагат важните решения и неща за вършене за по-нататък увеличава вероятността от инфаркт. Колкото по-често човек отлага днешната работа за утре, толкова повече се увеличава нивото на стрес.
Хората, които непрекъснато отбягват решаването на сложните проблеми и ги отлагат за после, страдат много по-често от болести на сърцето, довеждащи и до смърт, в сравнение с тези, които вземат решения бързо и бързо ги изпълняват.
В психологията прокрастинацията означава склонността на човека непрекъснато отлага за после неприятните мисли и работа, която има да върши. Това е първото научно изследване, което определя, че прокрастинацията може да бъде включена в списъка на рисковите фактори за сърдечни болести. Авторите на изследването смятат, че получените от тях резултати може да променят метода на лечение на това растройство.
Учените са помолили 980 души да отговорят анонимно на въпроси в онлайн изследване. След това хората били разделени на две групи. В първата били тези със сърдечни болести и хипертония, а във втората останалите, които нямали проблеми със сърдечно-съдовата система.
Оказало се, че участниците в първата група много по-често са били съгласни с твърдението "аз постоянно говоря, че ще направя това утре". Тези хора също така много по-често се занимавали с някакви странични неща, когато е трябвало да свършат нещо важно в точно определен срок.
Като цяло прокрастинацията им била много по-тясно обвързана с малкоадаптивното копинг-поведение, което като правило предшества сърдечния удар.
