На нея не й трябва чуждото съжаление. Всичко, което иска е да бъде приета като нормален човек. Танцът е нейният начин да се справи с всичко, което й се случва.
"Много беше страшен първият ден, защото всички вече бяха чували за мен. Но в момента, когато влязох в залата за танци, почувствах как съм на най-безопасното място ".
По време на химиотерапия Хана ходи на училище и най-важното може да танцува. Нейната смелост вдъхновява децата по целия свят. Също така и нейната учителка по танци, Кларк й дава най-голямата подкрепа.
Постоянно говоря на Хана, "мислиш, че аз те вдъхновявам, за да танцуваш? Ти мен вдъхнови "- обяснява Кларк," винаги, когато си готова аз с удоволствие ще ти показвам как да танцуваш. Имаш възможност да вдъхновиш хората по света, а това го правят само големите учители ".
Тя е доказателство, че ако имате мечти, няма нещо, което да ви попречи да ги постигнете!
