В навечерието на Кръстовден хора от цялата страна се събират в Кръстова гора и остават през нощта под открито небе. Едни молят за здраве, други за дете, любов или избавление от тежък проблем, а трети просто благодарят за нещо, което вече са получили.

Причината мястото да бъде толкова силно свързано с празника е стара легенда, според която именно там е заровена частица от Христовия кръст. От поколения се предават и разкази за чудеса и изцеления, случили се след молитва на Кръстова гора.

На следващата сутрин, 14 септември , настъпва самият Кръстовден. Православната църква отбелязва Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен, а денят е сред големите християнски празници.

Кръстовден е и ден на строг пост. Народната традиция стига още по-далеч и повелява на трапезата да няма червени храни като домати, червен пипер, репички и червени ябълки. Вместо тях се слагат обреден хляб, печена тиква, грозде и други постни ястия.

Гроздето има специално място в празника. В някои райони именно около Кръстовден започвал гроздоберът, затова денят е известен и като Гроздоберник. Първото откъснато грозде се носело в църквата за освещаване, а след това се раздавало за здраве и плодородие.

С Кръстовден старите българи отбелязвали и невидимата граница между лятото и есента. Казвали, че от този ден „слънцето тръгва назад“, вечерите стават по-хладни и природата започва да се подготвя за студените месеци. Оттам идва и старият израз, че денят и нощта започват да се „кръстосват“.

Любопитно е, че самото име на празника е породило и поверия, свързани с човешкия кръст. В миналото на този ден особена почит получавали народните лечители, които намествали навехнати и изкълчени крайници и помагали при т.нар. „пресекнал се кръст“. Вярвало се дори, че строгият пост на празника пази от болки в кръста.

На 14 септември имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо и Ставри .