На Петковден – 14 октомври, църквата почита Света Параскева или Параскева Петка Търновска, закрилница на семейството, бременните и родилките. Този ден е още Зимен Петковден и в отбелязва прехода към зимата.
На този ден имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век.
Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.
Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на града от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.
Празникът в чест на Света Петка - Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.
На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.
Християните почитат Света Петка като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене.
В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на Св. Петка.
Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
