Секновение , познато още като „Обсечение“ , е един от най-особените празници в българския народен календар. Той бележи границата между лятото и есента и е свързан както с древни народни вярвания за промяната в природата, така и с християнската памет за отсичането главата на св.
Според традиционните представи Секновение е „тежък празник“ и „лош ден“, в който трябва да се спазват редица забрани. Вярва се, че именно тогава природата започва да се променя, времето захладнява, а някои от съществата, населяващи народния митологичен свят, се оттеглят.
Денят и нощта се изравняват
Името Секновение се свързва с народното вярване, че на този ден „денят и нощта се стигат“ , тоест стават равни по продължителност.
В народната представа това е моментът, когато лятото започва да „се сече“ и постепенно отстъпва място на есента. Времето се променя, дните започват да намаляват, а водата в реките и другите открити водоеми става по-студена.
Затова Секновение се възприема като своеобразна граница между двата сезона.
Змиите и самодивите се прибират
Според старите вярвания на Секновение змиите и гущерите се прибират в своите леговища , където остават през студените месеци.
Заедно с тях от човешкия свят се оттеглят и митичните същества. Самодивите и други природни демони се скриват и се отправят към своите места за зимуване.
Именно това движение на влечугите и изчезването на митичните същества от природата подсилват представата за Секновение като опасен преходен период.
Какво не трябва да се прави на Секновение
Секновение се смята за „лош ден“ или „тежък празник“ , поради което според традицията на този ден не трябва да се работи и не бива да се започва нищо ново .
В някои райони през нощта се палят огньове, които имат защитна функция и трябва да пазят хората от злите сили.
Единственото, което стопаните могат да правят, е да събират диви плодове като дренки и киселици , предназначени за зимнина. След това и тази работа се прекратява.
Не се яде нищо червено
Една от най-строго спазваните забрани е свързана с храната.
Според народното вярване на Секновение не трябва да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят . Сред тях са дините, ябълките и доматите.
Не се пие и червено вино .
Тази забрана е свързана с християнската история за отсичането главата на св. Йоан Кръстител. Червеният цвят символично се свързва с пролятата кръв на светеца и затова се избягва на този ден.
Не се къпете в реки и открити води
Съществува и друго важно поверие - на Секновение не трябва да се влиза в реки и други открити води .
Вярва се, че водата вече е „сечена“ и започва да става по-студена. Според старото вярване човек, който наруши забраната и се къпе във водата на този ден, може да „се пресече“.
Това поверие е част от общата представа за настъпването на есента и края на летния период.
Секновение и смъртта на св. Йоан Кръстител
Православната църква свързва празника с отсичането главата на св. Йоан Кръстител . Той е известен и с имената „Обсечение“ , „Св. Йоан с отсечена глава“ и „Църн св. Йоан“ .
Това е вторият летен празник, посветен на св. Йоан Кръстител. Първият е Еньовден , който е свързан с неговото раждане.
Според житието на светеца Йоан Кръстител е обезглавен по желание на Иродиада, след като я порицава за брака ѝ с брата на нейния съпруг. След смъртта му учениците погребват тялото му, а главата му остава като свята реликва.
Според църковното предание главата на светеца е пренасяна през различни градове, сред които Емеса, Халкидон, Цариград и Комана.
Иван-Коприван
В народната традиция празникът е известен и като Иван-Коприван . Името идва от легендата, че отсечената глава на св. Йоан Кръстител била хвърлена в коприва.
Така в народните представи християнската история за мъченическата смърт на светеца се преплита с местните вярвания и обичаи.
Краят на лятото и началото на есента
Секновение има особено значение като празник на прехода . В народната представа той бележи края на лятото и началото на есенния период.
Тук се срещат две различни, но близки представи - смъртта на лятото и смъртта на св. Йоан Кръстител . Именно тази двойна символика придава на празника неговия особен характер.
В християнската традиция трите дни, посветени на св. Йоан Кръстител, могат да се разглеждат като своеобразен цикъл: раждане - Еньовден, кръщение - Ивановден, и смърт - Секновение .
Почит към светите Седмочисленици
На същия ден в България се почита и християнският празник на Св. Седмочисленици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, заедно със светите братя Кирил и Методий .
