Отдавна се говори за боклуците, които се слагат в киселото мляко, сиренето и кашкавала, но потребителите даже не подозират, че гадостите са доста повече, отколкото могат да предположат. От години българите не купуват никакви млечни продукти, а отровни смесици от всевъзможни пълнежи.
Не всичко, което е изложено в магазина и е бяло на цвят, е млечен продукт, нито пък жълтата буца е на всяка цена кашкавал. Затова предупреди смият земеделски министър Десислава Танева преди дни. Млечната индустрия крие своите мръсни тайни далече от обществените очи. Причината, разбира се, е жаждата за голяма печалба от нещо, което не струва почти нищо. Затова и се навъдиха толкова млекопроизводители и толкова фирми за кисело мляко, кашкавал и сирене.
Една от мръсните тайни касае „киселото мляко за пиене”. Допустимо е да се окаже, че наместо него действително сте си купили просто… пача с нишесте. Поради това, преди да купите така нареченото кисело плодово мляко за пиене, задължително четете дребния шрифт на етикета. Иначе ще ви пробутат продукт, забъркан от свински желатин, модифицирано царевично нишесте, концентрат от моркови, грозде, арония, набухватели, както и млечнокисели бактерии, предупреждават експерти. Със сигурност ще ви провокират и с много по-ниската си цена. Задължително се слага и плодов подсладител, за да скрие от вас истинския вкус на съдържанието в бутилката.
Освен това пълна заблуда на потребителите е, че сиренето се прави само от мляко. Напротив – то става и от телешко шкембе и тебешир. Доста фирми боравят с тези средства, за да раздуят продукта до бучка сирене. За целта те разтварят с вода сухо мляко, за да се получи от 2,8 до 3,5 литра течност. Към нея се прибавя щедро вредната палмова мазнина. Така се постига нужната масленост, като мазнините и водата се свързват с различни емулгатори и се добавя протеин, извлечен от телешкото шкембе. Тази процедура обаче е изключително опасна. При нея се получават трансмазнини, които се натрупват в кръвоносните съдове на организма и след по-продължителна употреба може да ви докара инфаркт.
Българското сурово мляко не е толкоз чисто, колкото е било преди години. Причината е, че 15% от произвежданите у нас над 1 милион тона мляко годишно идват от немодернизирани обори с по 2-3 крави. Те работят за бърза печалба, с минимална хигиена на производство. Броят на бактериите и микроорганизмите в това мляко стига до 1 млн. броя, което е 10 пъти над нормата на ЕС, която е закована на 100 000 броя. Затова и българските стоки, произведени от това мляко, не се допускат за продажба на пазара в ЕС. Това обаче не пречи да ги продават в нашите магазини. Дефектът даже се превръща в ефект – рекламира се като „висококачествен продукт от малка семейна ферма”.
Също толкова опасно е и неузрялото сирене. То се познава лесно по дупките в него. Ако бялото саламурено сирене е на дупчици след разрязване, това е сигурен знак, че в процеса на обработка има допуснати грешки. Дупките са индикатор за бактериално замърсяване, например ешерихия коли. Сирене с такива характеристики често има леко неприятен вкус, различен от стандарта. Може да си докарате и стомашно разстройство.
Соленото сирене пък замазва гафове. По-добре не го яжте, съветват защитниците на потребителите, които са правили редица изследвания на сиренето. Когато сиренето е солено, най-вероятно производителят е добавил повече сол, за да избегне дългия процес на зреене и да продаде по-бързо продукта.
Жълтата буца, която виждате на витрините пък, невинаги е кашкавал. Евтино сирене гауда и едам се преопакова у нас и се предлага като български кашкавал. Причината да се маскира е, че потребителите предпочитат родните продукти, а гаудата, въпреки че е в изобилие, не се търси толкова много. В същото време вносното сирене се прави с растително масло, а не от мляко. Лесно може да разпознаем дали в кашкавала има палмово масло. Това става чрез рязане с нож, престоял в хладилника. Растителните мазнини полепват по острието при ниска температура, а млечните – не.
Сиренето е безплатно само в капана за мишки. Тези думи принадлежат на Маргарет Тачър, но са извънредно актуални в българската съвременна индустрия. Няма как да купите евтино сирене и да искате вътре да има мляко, категорични са животновъдите. Евтиният традиционен продукт се прави основно от унгарско мляко. Цената на вносната суровина кара все повече родни производителите да прибягват до нея. Освен от Унгария евтино мляко се вкарва и от Германия. Затова, ако искате да ядете качествено сирене, отделете повече пари. Килото на подобен продукт няма как да бъде под 8 лева, казват фермерите. Сред доказано качествените марки на пазара са „Лакрима”, „Фрезко”, „Опицвет”, „Тертер” и „Маджаров”.
Източник: Всекиден
