Соня разказа шокиращо признание за това как, докато е била неподвижна, е била оставена сама и без помощта на дъщерите си. Думите ѝ разкриват най-голямата болка на майката и въпроса къде е сгрешила.
Когато навлязат в сериозни години, родителите понякога се чудят дали не са допуснали грешка, като са инвестирали жизнената си енергия в деца, които са поели по свой собствен път и са ги забравили.
„Трябва да призная, че напоследък все по-често се сблъсквам с подобно мислене и виждам, че съпругът ми споделя същото мнение. А именно, ние искахме дъщерите си, те не ни се „случиха“. Дадохме им всичко в живота : щастливо детство без физически наказания, свободни занимания, които сами си избираха, образование, грижи, когато бяха болни. Години на жертви, за да могат двете да имат безгрижно детство. Те получиха любов не само от нас, но и от родителите ни.“
Въпреки това, добавя Соня, дъщерите решили да търсят щастие в чужбина, където и до днес живеят със съпрузите и децата си.
„Те напълно ни забравиха. Почти не ги виждаме. Нямаме никаква емоционална връзка с внуците си; те са ни непознати, както и ние за тях. А дъщерите, дори и да се прибират, идват заради приятели и се свързват само с нас и единствената жива баба. По-голямата дори заяви, че не се интересува да дойде в Хърватия, където е родена и израснала и където живеем.“
Ето защо г-жа Соня казва, че всеки ден се пита от какво се е отказвала за почти всичко в продължение на 25 години. „Децата са както емоционален, така и финансов разход, и накрая, сега, пред пенсиониране, се сблъсквам с неприятна истина: нямам кой да ми помогне в напреднала възраст. Със съпруга ми правим всичко сами, а за това, което не можем да направим, плащаме на други.“
Снимка: Shutterstock
Преди три години Соня пада, в резултат на което получава множество фрактури. Дъщерите ѝ не идват да ѝ помогнат , въпреки че и двете са медицински сестри по професия.
„Бях буквално прикована на легло в продължение на шест седмици, от шест сутринта до пет следобед, без вода, храна или тоалетна, докато съпругът ми се не се прибираше от работа.“
„И двамата сме дълбоко разочаровани от тях. Нямаме представа защо са се отчуждили толкова много и свеждаме малкото телефонни разговори, които водим, до общи неща, защото се страхуваме, че ще бъдем отхвърлени още повече. Не ги молим да ни подкрепят, защото сме се погрижили за себе си. Но не получаваме това, което ние чувствахме към родителите си - благодарност, уважение и грижа. И това боли “, казва Соня.
Затова, казва тя, хората, които не избират да имат деца, не бива да бъдат съдени.
„За съжаление, днешните поколения са поколенията на разглезени деца , които заради изобилието, което имат в живота си, развиват неблагодарност и неуважение. Те са научени да получават всичко веднага, не работят за нищо като нашите родители и нас, очакват всичко да им бъде сервирано в чиния“ , заключава Соня.
