Все повече юристи поставят под въпрос традицията децата автоматично да получават фамилията на бащата. Според специалисти по семейно право фамилията на майката или двойното фамилно име могат да спестят административни затруднения и да помогнат на детето да запази връзката си и с двете семейни линии.
В продължение на поколения приемането на фамилията на бащата се е смятало за естествена традиция.
Днес обаче семейните отношения са много по-разнообразни, а все повече родители живеят без брак или отглеждат децата си разделени. Именно затова адвокати призовават бъдещите майки да обмислят и възможността детето да носи тяхната фамилия.
Според експертите това не е просто символичен избор, а решение, което може да има значение за идентичността на детето и за ежедневието на родителите.
Защо фамилията на майката може да бъде добър избор?
Джорджия Джоунс, адвокат по семейно право в британската кантора Curzon Green Solicitors, обяснява, че законът не задължава детето да носи фамилията на майка си или на баща си.
По думите ѝ обаче е разумно родителите да обмислят майчината фамилия или двойното фамилно име, особено когато не са сключили брак.
Според юристката фамилия, която отразява и двете семейни линии, може да помогне на детето да усеща принадлежност и към двете части на семейството. Тя подчертава, че семейният произход е важен елемент от личната идентичност на детето.
Ема Ан Алвес, основателка на Alves Law, също подкрепя идеята майките да имат равна възможност да предават фамилното си име на своите деца.
Според нея това е начин да бъде призната и ролята на жената в създаването и отглеждането на детето.
Различната фамилия понякога създава неудобства
Един от практическите аргументи в полза на майчината фамилия е свързан с административните затруднения, които могат да възникнат, когато детето носи различно име от основния си грижещ се родител.
Това може да създаде допълнителни въпроси при комуникация с училища, детски градини и здравни заведения. В определени ситуации майката може да бъде помолена да доказва връзката си с детето, особено когато бащата не участва активно в ежедневните грижи.
Според адвокат Лорейн Уотс, ръководител на отдел по семейно право в HCB Widdows Mason, различните фамилии могат да доведат и до допълнителни проверки при пътуване в чужбина.
Когато майката пътува сама с детето, служителите на летището може да поискат допълнителни документи, за да се уверят, че тя има право да пътува с него.
Това не означава, че пътуването автоматично ще бъде отказано, но различните фамилии понякога налагат повече формалности.
Двойната фамилия – компромис, който запазва и двете семейни линии
Като възможно решение адвокатите посочват двойната фамилия. Така детето може да носи имената и на двамата родители, без да се налага единият от тях да бъде изключен от традицията.
Този вариант може да бъде особено подходящ за семейства, в които майката вече има други деца със своята фамилия или родителите искат да подчертаят равната си роля в живота на детето.
Двойните фамилии обаче също имат своите недостатъци. По-дългите имена понякога създават затруднения при попълване на документи, а електронни системи могат неправилно да обработят или обединят двете части на фамилията.
За малките деца пък може да бъде по-трудно да изписват по-дълго име, когато започнат училище.
Промяната на фамилията по-късно може да бъде сложна
Юристите съветват родителите да обсъдят внимателно избора още преди раждането на детето. Причината е, че промяната на фамилията на по-късен етап може да се окаже продължителна и скъпа процедура.
Според цитираните британски специалисти, когато и двамата родители имат родителски права, обикновено е необходимо съгласието и на двамата за промяна на името.
Ако единият родител не е съгласен, може да се наложи въпросът да бъде отнесен до съда. При подобни спорове водещо е най-доброто за детето, а не личните предпочитания на майката или бащата.
Съдът би взел предвид и възрастта на детето, както и дали то вече е свикнало с фамилията си и как евентуалната промяна би му повлияла.
Важно уточнение: Посочените правни съвети са свързани с британското законодателство и не бива автоматично да се приемат като правила за България. У нас редът за определяне и промяна на фамилното име се урежда от българското законодателство.
