Повечето хора в България знаят, че антибиотиците могат да „развалят“ състоянието на червата и че по време на и след терапията трябва да се пие пробиотик — и тук обикновено свършва разбирането ни за ефекта на лекарствата върху добрите ни бактерии. Последните научни открития обаче показват, че историята на микробиома и лекарствата е много, много по-сложна.
В нашата страна, където често и твърде лесно е да се намерят лекарства – независимо дали са срещу напрежение, болка, нервност или киселини – трябва сериозно да се запитаме: какво правят всички тези хапчета с нашите чревни микроби – „вътрешните съюзници“ на нашето здраве ?
Изненадващи резултати от изследване бяха публикувани наскоро от учени от Университета в Тарту (Институт по геномика), които проведоха обширен анализ, използвайки над 2500 проби от изпражнения и данни за лекарства от Естонската биобанка. Откритието им изненада всички, дори експертите: повечето лекарства, не само антибиотиците, причиняват измерима промяна в микробиома.
Фотоилюстрация: Shutterstock
Според тежестта на промените, изследователите разграничават следните групи лекарства :
- Антидепресанти
- Бета-блокери (лекарства за сърце и кръвно налягане)
- Инхибитори на протонната помпа (лекарства срещу стомашна киселина)
- Бензодиазепини (транквиланти и лекарства за безсъние)
Всички тези групи лекарства оставят уникални микробни „отпечатъци“ в червата – промени, които се запазват дори след прекратяване на терапията. Още по-интересно е, че дори различни лекарства от един и същи клас нямат един и същ ефект върху микробиотата, а донякъде различен.
„Повечето изследвания на микробиома разглеждат само лекарствата, които човек приема в момента, но нашите резултати показват, че историята на приема на лекарства е също толкова важна“, каза д-р Оливър Асметс, водещ автор на изследването.
Какво е значението на тези открития за нашето здраве?
Чревният микробиом играе ключова роля в нашия имунитет , храносмилане , регулиране на теглото и настроение . Когато съставът му е нарушен, могат да възникнат проблеми като подуване на корема, отслабен имунитет, хранителни непоносимости и дори повишен риск от депресия и много хронични заболявания .
Снимка: Shutterstock
Ако знаем, че дори лекарства, които не са антибиотици, могат да нарушат баланса на микробиома, тогава не можем да разчитаме на пробиотици след антибиотици, за да „оправят“ всичко . Необходимо е дългосрочно мислене – как се храним, колко спим, колко сме стресирани и колко естествена растителна храна даваме на нашите бактерии всеки ден .
Как да подхранваме микробиотата (добрите бактерии) – дори след прием на лекарства
За щастие, чревните микроби могат да се възстановят и да се преустроят - но те се нуждаят от правилната „храна“. Това означава колкото е възможно повече растителна, разнообразна и фибризна храна. Фибрите са гориво за добрите бактерии и ключът към здравословния микробиом.
Д-р Майкъл Грегер, световен експерт по растително хранене и здраве, препоръчва да консумираме поне 50 грама фибри на ден, което в превод означава налагане на следните хранителни групи:
- пълнозърнести храни (овес, ечемик, интегрален ориз, ръж, просо, ...)
- бобови растения (боб, леща, нахут, грах)
- зеленчуци и плодове във всички цветове
- ядки и семена
Всъщност всяко растение, което поглъщаме, добавя разнообразие към нашия микробиом – и именно разнообразието на бактериалната популация е ключът към здравето .
Снимка: Shutterstock/Foodio
Естествено възстановяване на микробиома след лекарствена терапия (не само антибиотици)
След продължителна употреба на лекарства, възстановяването на микробиома може да отнеме няколко месеца, а в някои случаи дори повече. Но процесът може да се ускори с правилната комбинация от пребиотични и ферментирали храни .
Снимка: Shutterstock, Pexels
1. Пребиотични храни (храна за добри бактерии):
- чесън и лук
- праз
- банани (особено по-слабо узрелите)
- артишок, цикория и аспержи
- овесени ядки и ечемик
- бобови растения
Тези храни съдържат инулин и резистентно нишесте - вид фибри, които несмлени достигат до дебелото черво, където хранят полезните бактерии.
2. Ферментирали храни (източник на нови бактерии):
- домашно приготвено кисело зеле и естествено ферментирали зеленчуци (не мариновани с оцет)
- кимчи (известен корейски специалитет, приготвен от ферментирало китайско зеле)
- мисо паста
- билкови кисели млека с живи култури
- кефир
Комбинацията от пребиотици и пробиотици действа синергично — помага на микробиома да се възстанови и укрепи, особено след лекарствена терапия.
У нас и на Балканите изобщо е широко разпространено наивното убеждение, че здравето е само въпрос на генетика и „добро лекарство или терапия“. Но науката все повече показва, че много зависи от ежедневните ни избори – какво ядем, колко спим, колко се движим и колко внимание обръщаме на червата си. Ако искаме дългосрочно здраве, е време да започнем да мислим за микробиома като за жива общност в телата ни – като за наши съюзници, които ни защитават отвътре. И те, точно като нас, харесват разнообразна, богата на растения диета.
