Чуждестранни медии цитират "смразяващо" пророчество на Баба Ванга за 2026 г., в което тя уж предупреждава, че „човечеството е отишло твърде далеч“.
Предполагаемото предсказание на българската мистичка гласи, че обществото достига точка, в която осъзнава, че „е отишло твърде далеч“ с технологиите и етиката, пише Daily Star.
С наближаването на нова година, част от онлайн общността започва да размишлява какво твърдят древните пророци и съвременните ясновидци, които предстоят на човечеството в този предстоящ период. С този възроден интерес, името на Баба Ванга се появи отново, като поклонниците преразглеждат едно от най-спорните ѝ пророчества, което според някои може да се отнася до 2026 г.
Прогнозата се твърди, че се фокусира върху технологиите и морала. Според вярващите, ясновидката е предсказала година, в която специалисти и общности по целия свят съвместно ще признаят, че са прекрачили етичните и технологичните граници.
Daily Star също така твърди, че вместо да бъде един опустошителен инцидент, това пробуждане ще се прояви чрез ескалиране на международното напрежение и научни постижения, които ще трансформират човешките взаимоотношения. Отвъд технологичните опасения, макар многобройните пророчества за финансов колапс на Баба Ванга да са свързани с 2025 г., тълкуванията на нейните видения подсказват на последователите, че паричната нестабилност ще продължи в световен мащаб до 2026 г.
На Баба Ванга се приписва и предсказанието за широко разпространеното производство на изкуствени органи най-рано до 2046 г. Етичните и технологични сиви зони, за които тя намекна, често се свързват с предполагаемото ѝ предсказание за значителен напредък в откриването на рак.
Нейните последователи предполагат, че до 2026 г. кръвни тестове за ранно откриване на множество видове рак биха могли постепенно да бъдат въведени в поне една голяма държава. Те твърдят, че макар подобни тестове да биха могли да позволят на лекарите да идентифицират агресивни тумори рано, те биха могли също така да предизвикат опасения относно фалшиво положителни резултати, разходи за здравеопазване и приоритизиране на определени демографски групи.
