Когато се говори за първите признаци на деменция , повечето хора веднага се сещат за забравяне, объркване и проблеми с паметта . Специалистите по мозъчно здраве обаче предупреждават, че началните сигнали невинаги изглеждат така очевидно.
Понякога промените започват години по-рано и се проявяват не като забравяне, а като фини изменения в характера, поведението и начина, по който човек реагира на ежедневието.
Сред възможните ранни признаци се посочват внезапна загуба на самоувереност в средна възраст, отдръпване от социални контакти, по-малко търпение към близките, засилена тревожност, по-трудно справяне с обичайни проблеми и отслабена концентрация.
Промени в характера преди проблемите с паметта
Проф.
Изследване, в което тя участва, проследява хиляди британски държавни служители в продължение на години. Резултатите показват, че някои промени в личността през средната възраст могат да бъдат свързани с по-висок риск от развитие на деменция по-късно в живота.
Загубата на самочувствие се откроява като важен сигнал
Един от най-силните показатели в проучването се оказва загубата на вяра в себе си.
Хората на 40 и 50 години, които споделяли, че започват да губят увереност и самочувствие, по-късно показвали значително по-висок риск от деменция. Този фактор се оказал по-силен предиктор дори от лошото настроение, чувството за безнадеждност или проблемите със съня.
Според данните спадът в самоувереността бил свързан с приблизително 50% по-висок риск от деменция. Това се наблюдавало дори след като били отчетени други важни фактори като генетика, образование, сърдечносъдово здраве и начин на живот.
Когато ежедневните проблеми започнат да тежат повече
Друг възможен сигнал е усещането, че човек все по-трудно се справя с обичайните предизвикателства. Задачи и ситуации, които преди са изглеждали лесни, постепенно могат да започнат да се усещат като прекалено натоварващи.
Учените смятат, че това може да е свързано с отслабване на т.нар. когнитивен резерв – способността на мозъка да се адаптира към стрес, да решава проблеми и да се възстановява след трудни моменти.
Когато този резерв започне да намалява, човек може да изпитва затруднения много преди да се появят класическите симптоми като забравяне на имена, дати или скорошни събития.
Емоционално отдалечаване от близките
Проучването обръща внимание и на друг важен признак – намаляване на топлотата и привързаността към околните. Това може да се прояви като отдръпване от социални контакти, по-слаба емпатия, раздразнителност или емоционална дистанция към семейството и приятелите.
Проф. Гир Селбек от Университета в Осло отбелязва, че хората, които са по-съвестни и социално активни, често водят и по-здравословен начин на живот. Това от своя страна може да бъде свързано с по-нисък риск от заболявания, асоциирани с деменция.
Тревожност, напрежение и проблеми с концентрацията
Сред възможните ранни сигнали специалистите посочват още постоянна нервност, чувство на вътрешно напрежение, по-силна реакция към стрес, неудовлетворение от начина, по който човек изпълнява обичайните си задачи, както и трудности с концентрацията.
Продължителният стрес може да засили възпалителните процеси в организма, а това се отразява неблагоприятно и на мозъка. Затова хроничното напрежение не бива да се подценява, особено ако е придружено от трайна промяна в поведението.
Кога има повод за притеснение
Специалистите подчертават, че нито един от тези признаци сам по себе си не означава, че човек развива деменция. Подобни промени могат да се дължат на стрес, депресия, тревожност, менопауза, преумора или трудни житейски обстоятелства.
По-сериозен повод за внимание има тогава, когато промяната е ясна, трайна и различна от обичайното поведение на човека.
Ако човек, който винаги е бил уверен, общителен и спокоен, изведнъж стане затворен, тревожен, несигурен и трудно се справя с ежедневието, е добре близките да обърнат внимание и при нужда да се потърси лекарска консултация.
Добрата новина е, че има навици, които могат да подпомогнат здравето на мозъка. Редовното движение, поддържането на социални контакти, качественият сън, контролът на стреса и навременното лечение на депресия и тревожност могат да помогнат за по-добро мозъчно здраве и потенциално да намалят дългосрочния риск от деменция.
