На 21-ви май честваме празника на Свети Константин и Елена. Освен със светците, празникът се свързва и със забележителния ритуал на нестинарството – танц върху жарава.
Елена е била негова майка – известна е с това, че благодарение на нея са построени много манастири и църкви. Освен това Елена е открила къде е живял Христос и попада на кръста, на който е бил разпънат. След смъртта и на двамата, църквата ги канонизира за светци. Как протича празникът? Празникът на Свети Константин и Елена съчетава езически и християнски обичаи. От една страна, на този ден хората почитат паметта на двамата светци, ходят на църква, където даряват иконите им с дарове, молят се за здраве и добра реколта. От друга – това е празникът на нестинарите, които танцуват боси в огъня.
Свети Константин и Елена е и празник, който отбелязва прехода от пролет към лято. По традиция празникът се отбелязва в продължение на три дни. По това време е забранена работата на полето, в противен случай хората вярват, че Св. Константин и Елена ще изпратят на земята градушка и ще погубят реколтата им. Хората се събират на площада, където се пали голям огън. Задължително се прави и курбан като жертвоприношение в името на светците.
Устройва се „панигир“ - обща трапеза, на която всеки носи по нещо. На масата трябва да има вино, погачи, агнешко месо. Когато огънят стихне, идва ред на нестинарите. Нестинарството – огнен танц Нестинарството е огнен танц, който се играе върху жарава. Не всеки може да се впусне в това начинание – умението се предава „по наследство“ от най-възрастния танцуващ. Освен това за нестинарството се иска и призвание. Легендите разказват за момък на име Константин, който влязъл бос в огъня, за да защити Бог.
Тогава Бог го избрал за свой помощник – задачата на Константин била да изпраща на жаравата всеки, който е извършил някакъв грях, за да се пречисти. Друга история твърди, че нестинарството е тръгнало от красиво момиче, което живяло в село, където жителите нарушавали божите закони. За да изкупи греховете им, то танцувало в огъня. Хората вярват, че пламъците имат способността да пречистват душата. Под музиката на тъпана и държейки иконата на Свети Константин и Елена, нестинарите влизат в огъня.
Стъпквайки на жаравата, те танцуват танц, наподобяващ по-скоро на транс. Докато изпълняват ритуала, нестинарите имат видения за бъдещето, говорят с мъртвите, а някои дори вярват, че се свързват със светците, които им помагат да лекуват и пророкуват. Впечатление прави също фактът, че след танците нестинарите нямат рани по ходилата си.
Днес нестинарството е запазен обичай най-вече в района на Странджа и се прави главно, за да се съхрани традицията като културно наследство. За имен ден черпят: Елена (означава - факел), Ели, Елка, Койчо, Константин (означава - твърд), Коста, Костадин, Костадинка, Кунчо, Ленко, Стамен (означава - постоянен), Станимир, Станка, Стоил.
