Европа се изправя пред нова серия от екстремни горещини , а здравните власти предупреждават, че следващите седмици могат да бъдат критични за най-уязвимите групи. Световната здравна организация отправи спешен призив към държавите да засилят мерките за защита на населението, след като поредна гореща вълна започна да се насочва към части от континента.
Опасността не е само в високите температури, а и в неподготвеността на здравните системи, забавените реакции и липсата на достатъчно ефективни национални планове в редица страни.
Европа вече брои жертвите на жегата
Данните от последните седмици показват колко сериозни могат да бъдат последиците от продължителните горещи вълни.
В рамките на последната седмица от месеца смъртността в страната е нараснала с 29%. Френският здравен министър Стефани Рист потвърди ясно увеличение на фаталните случаи сред хората над 45 години.
Тежка е статистиката и в Белгия, където по време на горещините са регистрирани 1222 допълнителни смъртни случая – с 39% над обичайното. Почти половината от жертвите са били хора на възраст над 85 години.
СЗО предупреждава за сериозни пропуски
На фона на тревожните данни над 130 представители от 41 държави се събраха на спешна среща, посветена на здравните рискове от екстремните температури.
Регионалният директор на СЗО за Европа д-р Ханс Анри Клуге предупреди за сериозен проблем – дори половината от държавите в Европейския регион нямат национален план за действие за защита на здравето при опасни горещини.
Това означава, че много страни реагират късно, не успяват навреме да предупредят хората в риск и нямат достатъчно ясни механизми за координация между институциите.
Най-застрашени са възрастните, самотните и бездомните
Екстремните температури са особено опасни за възрастни хора, хронично болни, социално изолирани граждани, хора в домове за дългосрочни грижи и бездомни.
При тях рискът от обезводняване, топлинен удар, сърдечни проблеми и рязко влошаване на здравословното състояние е много по-висок. Проблемът е, че точно до тези групи помощта често достига най-трудно.
Здравните власти предупреждават и за друг сериозен пропуск – много хора не осъзнават, че са в личен риск по време на червен код. Част от населението продължава да подценява жегата, а това може да доведе до тежки последици.
Европа се затопля най-бързо
Европа е най-бързо затоплящият се континент в света. Температурите тук се покачват около два пъти по-бързо от средното за планетата, което прави горещите вълни все по-чести, по-продължителни и по-опасни.
Освен риск за здравето, екстремните температури увеличават и опасността от пожари. Вече има райони, засегнати от горски пожари, а високите температури и сухото време създават условия за нови огнища.
Прогнозите сочат, че жегата ще се насочи към Франция и Южна Великобритания, а Португалия и Южна Испания се готвят за температури около 43 градуса. В Бенелюкс също се очаква ново повишение на температурите, докато в Централна Азия термометрите вече са надхвърлили 40 градуса.
Кои страни вече вземат мерки
Въпреки сериозните пропуски в част от Европа, някои държави вече показват по-активен подход в борбата с последиците от горещините.
Белгия задейства най-високата си степен на тревога за втори път от 2020 г. насам. Австрия въведе по-строги мерки за защита на работните места при жега и координира действията на спасителните структури.
Испания промени стратегията си и започна да работи по-тясно с медиите, за да достига информацията за риска по-бързо до населението. Италия използва система за наблюдение в 45 града, която проследява данните за смъртността почти в реално време.
Франция успя да намали натиска върху болниците чрез по-добра координация между институциите, а в Северна Македония екипи на Червения кръст са изпратени на терен, за да помагат на бездомни хора по улиците.
Защо реакцията трябва да бъде навременна
Един от основните проблеми при горещите вълни е забавеното обявяване на риска. Когато предупрежденията закъснеят, болниците, социалните служби и местните власти не успяват да реагират навреме.
Според здравните експерти е необходимо държавите да имат ясни планове за действие, включително системи за ранно предупреждение, места за охлаждане, грижа за самотни възрастни хора, указания за работодателите и бърза комуникация с населението.
Горещината вече не е просто неприятен летен дискомфорт. Тя се превръща в сериозна заплаха за общественото здраве, особено когато температурите остават високи в продължение на дни и нощи.
Какво да правим при опасни горещини
При червен код и екстремни температури е важно хората да ограничат излизанията в най-горещите часове, да пият достатъчно вода, да избягват тежка физическа активност и да следят състоянието на възрастни близки, деца и хора с хронични заболявания.
Не бива да се подценяват симптоми като силно главоболие, замайване, гадене, ускорен пулс, обърканост, отпадналост или липса на изпотяване при висока температура. Те могат да бъдат сигнал за топлинно изтощение или топлинен удар и изискват бърза реакция.
Европа навлиза в период, в който горещите вълни ще стават все по-честа част от лятото. Затова предупреждението на СЗО е ясно – държавите трябва да действат по-бързо, а хората да приемат екстремната жега като реален риск за здравето.
