Ето как проф. Мутафчийски три пъти върна към живота млад мъж с тежка диагноза

вход през zajenata.bg
За Жената
Здраве
Здравни Новини
Ето как проф. Мутафчийски три пъти върна към живота млад мъж с тежка диагноза
1381
Източник: trud.bg
Ето как проф. Мутафчийски три пъти върна към живота млад мъж с тежка диагноза

Онлайизданието на „Труд“ ви предлага история за спасяването на живота на млад мъж с рядка диагноза, публикувана на 15 януари 2015 г.  Разказва я тогавашният началник на ВМА проф. Николай Петров, но в края главно действащо лице е сегашният началник на националния оперативен щаб за борба с коронавируса проф.

ген. Венцислав Мутафчийски, тогава все още доц. полк. и негов заместник.

Мартин Колев от Бургас След великденски пост и доизтощаване на организма със спорт 32-годишният Мартин Колев от Бургас три пъти е на косъм от смъртта. И трите пъти екипът на проф. Николай Петров, началник на ВМА, го връща към живот. Но младият мъж изпада в опасно състояние, при което заради липсващ ензим мускулите започват да се „разпадат“.

Всичко започва преди 8 години, когато през февруари Мартин решава да пости. Той е силно вярващ и още след като навършва 15 г., стриктно спазва въздържание от мазно и блажно. „Дори в последните три дни на поста не ям нищо. По онова време обаче бях подложен и на силен стрес – бях направил своя компания и имах много ангажименти. А в деня, когато ме застигна най-голяма криза на слабост и застраши живота ми, бях карал и колело цели 20 км. Така организмът ми, просто казано, колабира“, разказал пред „Труд“ Мартин.

В състояние, в което няма сили да се движи, младият мъж изпада още от малък. „Спомням си, бях още на 5 години, когато се разхождахме с родителите ми в гората. Изведнъж мускулите започнаха да ме болят, нямах сили да направя и крачка. Баща ми започна да ме носи на ръце. Т.е. цял живот съм имал подобни проблеми“, каза Мартин. С майка му и баща му тръгват по лекари, за да разберат какво се случва.

Но никой не може да установи какво е заболяването. Специалисти се опитват да дадат обяснение с растежа на тийнейджъра. Момчето стига 190 см, тоест мускулите не можели да „насмогнат“ да стигнат дължината на костите му, които ги изпреварвали. В злополучния февруари на 2007-а първите три дни от адската криза Мартин се опитва да се справи сам. Да не обръща внимание на болката, на силното гадене, предизвикано от повишеното съдържание на отпадни продукти в кръвта му (както научава по-късно), с които бъбреците не могат да се справят. Един от жизненоважните показатели на организма му – креатин фосфокиназа, е 140 пъти над нормата.

Не по-различно е положението с хемоглобина, чернодробните ензими и какво ли още не. „Започнах да пия повече вода, за да помогна на тялото си да изхвърли опасните вещества, но нямаше подобрение. Тогава първо отидох в столична частна клиника, където 2-3 дни само ме гледаха, взеха ми една заплата и нищо не направиха.

На третия ден започнах сериозно да се влошавам, затова ме изпратиха в голяма държавна спешна болница. Там ми казаха, че съм… наркоман и естествено, не настъпи никакво подобрение. Върнах се в Бургас ни жив, ни умрял“, каза мъжът.

Една вечер се налага да го приемат по спешност в местната многопрофилна болница. Правят, каквото правят, Мартин се прибира у дома. „Вече не си спомням какво стана след това, но по неведоми пътища ме свързаха с проф. Николай Петров, тогава началник на реанимацията на ВМА, и той ме прие в клиниката си.

Върна ме към живот, оправих се“, посочи пациентът. „За Мартин ми се обадиха от бургаската болница. Колегите съобщиха, че е в много тежко състояние и на апаратно дишане. Докараха го при нас и започнахме да го изследваме, тъй като в началото и на нас диагнозата не ни беше ясна“, спомни си проф. Николай Петров. Състоянието на пациента се характеризирало с напреднал процес на разпадане на мускулните влакна. „Беше в кома, в шоково състояние, със сринати показатели и блокирана бъбречна функция“, каза професорът.

Той и колегите му установяват, че до това положение се е стигнало заради дефицит на ензима креатин фосфорилаза, обострен особено след поста и силното физическо натоварване. „Разграждането на мускулите води до повишението на разпадни продукти в кръвта, които „запушват“ бъбреците и така се е стигнало до бъбречната недостатъчност“, ретроспективно посочи анестезиологът от ВМА.

Много усилия му коствало да подобри състоянието на Мартин, който близо 30 дни бил на изкуствено дишане. Лечението обаче дава резултат и го изписват. Малко след това Мартин отива в израелската болница „Хадаса“, в която му поставят диагнозата – дефицит на ензима креатин фосфорилаза. Втората криза с опасност на живота на Мартин го наляга през 2009 г. Този път след огромно физическо натоварване, което го срива. Отново е с опасност за живота.

Пак го приемат във ВМА. Стабилизират го за седмица и той отново е на крака. За трети път – на 7 декември м. г., Мартин започва да се чувства адски зле. Настаняват го във ВМА вече с дихателна недостатъчност. „Намесихме се навреме, но той поддържаше температура, без да има видим инфекциозен фокус в организма, на който да се дължи. Примерно нямаше пневмония или друг проблем на вътрешен орган“, разказа проф. Петров.

Правят му куп изследвания, но те не издават къде е възпалението. Учудващо Мартин се храни нормално и няма оплаквания. „В един момент се намеси хиругът доц. Венцислав Мутафчийски (зам.-шеф на ВМА), който предложи да го оперира. Добре, че го направи, защото по време на хирургичната интервенция установи, че пациентът е с много тежко и напреднало възпаление на апендикса, Мартин е пред спукване на дебелото черво и развитие на тежък перитонит“, каза проф. Петров.

Тоест на фона на своето заболяване – ензимния дефицит, Мартин въобще не проявява симптомите на възпаления апендикс. Напротив те са „скрити“ от основната му болест. Това е изключително коварно, защото не е било ясно до какъв изход е могло да се стигне, ако не се е предприела операция.

Днес Мартин е у дома, добре е и е решил да намали напрежението в живота си. „Ще се опитам да се отърся от стреса и да се виждам с проф. Петров по-рядко“, шегува се младият мъж. А проф.

Николай Петров съветва хората да внимават с поста и диетите, а решението за тях да бъде взето според състоянието на съответния човек. Лекарят напомни, че в момента много се прекалява с храната заради отминалите празници и серията от именни дни, които ни налегнаха.

Преяждането с белтъчна храна след дълги ограничения обаче води до риск от панкреатит. „А от 12 приети пациенти в последните дни във ВМА с тази диагноза 2-ма починаха…“, завърши проф. Петров. Той е категоричен, че всяко прекаляване – дали с хранене, с работа или дори в любовта, може да е опасно.

Дай твоята оценка:
5 от 1 гласа
Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft