Преди приложенията за броене на калории, кухненските везни и безкрайните съвети за хранене в социалните мрежи жените също са се опитвали да поддържат теглото си. Само че правилата им са били далеч по-прости.
Не са изчислявали всяка хапка до грам, не са говорили за гликемичен индекс и макронутриенти, но отлично са разбирали какво означава да не се преяжда, да се яде спокойно и порцията да има граници.
А понякога съветът на семейния лекар се побирал само в няколко изречения.
Едно от най-популярните правила , предавани от поколение на поколение, гласи:
„Закуската изяж сам, обяда раздели с приятел, а вечерята дай на врага.“
Днес не е необходимо да приемаме тази поговорка буквално, но зад нея стои старата идея да не се оставя най-тежкото хранене непосредствено преди сън.
Съветът на лекаря бил прост: яж по малко и не препълвай чинията
Когато една жена от по-старото поколение решавала да свали няколко килограма , лекарят невинаги ѝ давал сложен хранителен режим.
Съветът можел да звучи така:
Яж умерено, не преяждай и контролирай количеството.
Нямало забранени списъци с десетки храни, „детокс“ продукти или специални диетични менюта.
Чинията просто не трябвало да бъде натрупана до върха.
В някои семейства се използвал изразът храната да стига само „до чембера“ – тоест до вътрешния ръб на чинията, без тя да се препълва.
Думата „чембер“ произлиза от турското çember и в този контекст се използва за обръча или периферния пръстен на съда.
С други думи, онова, което днес наричаме контрол на порциите, някога се обяснявало с едно изречение.
А хлябът? Филията трябвало почти да прозира
За хляба имало още по-живописно правило.
Филията трябвало да бъде толкова тънка, че когато я вдигнеш срещу светлината, почти да можеш да виждаш през нея.
Звучи като шеговита бабина препоръка, но зад нея стои съвсем ясна идея – да не се ядат големи количества хляб автоматично с всяко ястие.
Вместо няколко дебели филии, малко количество било достатъчно да допълни храненето.
И именно думата „мярка“ стои в основата на този стар подход.
Не броели калории, но знаели кога е достатъчно
Нашите баби вероятно не са знаели колко калории съдържат 100 грама хляб, нито точно колко белтъчини има в яйцето.
Но са имали практически ориентири.
Знаело се, че има разлика между една лъжица и три.
Че храната се яде седнал на масата, а не постоянно на крак.
Че не е задължително да се сипе втори път само защото в тенджерата е останало.
И че е по-приятно да станеш от масата сит, но лек, отколкото с усещането, че си прекалил.
Това не означава, че всички стари хранителни навици са били здравословни или научно обосновани.
Сладкото било лакомство, а не задължителен финал на всяко хранене
И отношението към десертите било различно.
Тортата се появявала на рожден ден.
Сладкишът – за празник или когато има гости.
Домашното сладко се сервирало в малко количество.
Не било задължително всеки обяд да завършва с десерт, шоколад или пакетирана сладост.
Това е една от големите разлики между традиционното хранене и днешната среда, в която висококалорични храни са достъпни практически непрекъснато.
Сладкото било удоволствие, а не ежедневен автоматичен навик.
Старото правило „яж по малко, но по-често“ не е универсално
Много лекари в миналото препоръчвали по-малки порции, разпределени през деня.
За някои хора този подход може да е удобен, особено ако големите хранения водят до тежест или силен глад между тях.
Но днес знаем, че самият брой хранения не е магически фактор за отслабване.
Някои хора се чувстват добре с три основни хранения. Други предпочитат да добавят една или две малки закуски.
По-важни са общото количество храна, нейният състав и дали честото похапване постепенно не се превръща в постоянен източник на допълнителни калории.
Най-ценният навик: хранене на масата, а не през целия ден
Когато храната се приема между другото – пред телевизора, пред компютъра, в колата или директно от пакета – много по-трудно следим колко сме изяли.
Старото правило да се седне на масата за хранене има практическо предимство и днес.
То поставя ясна граница между „сега се храня“ и „сега не се храня“.
А когато човек яде по-бавно, има повече време да усети постепенно настъпващата ситост.
Да станеш от масата без тежест
Много хора от по-старото поколение използвали прост критерий – храненето е било достатъчно, когато си сит, но не усещаш тежест.
Това е различно от идеята да останеш гладен.
Целта не е лишение, а да се избегне моментът, в който комфортната ситост преминава в преяждане.
И точно тук малката порция има предимство – винаги може да се добави още малко, ако гладът остане, докато вече изяденото не може да бъде върнато обратно в чинията.
Какво можем да вземем от „диетата на баба“ днес?
Не е необходимо да копираме дословно хранителните навици от миналото.
Начинът на живот е различен, храната е различна, а и знанията за храненето са много по-големи.
Но няколко принципа остават удивително приложими:
- сервирайте умерена първа порция;
- не яжте автоматично второ;
- не превръщайте хляба в основна част от всяко хранене;
- оставете десерта да бъде удоволствие, а не задължение;
- хранете се спокойно и седнали;
- разграничете истинския глад от скуката и навика;
- не стигайте редовно до усещането за тежест.
Това е хранителен режим без модерно име и без сложни таблици.
А трябва ли вечерята наистина да „дадем на врага“?
Не.
Съвременните препоръки не изискват човек да пропуска вечерята, за да отслабне.
По-важно е какво и колко се яде през целия ден.
За много хора една нормална, умерена вечеря с белтъчини, зеленчуци и подходящ източник на въглехидрати е напълно съвместима със здравословно хранене.
Проблемът по-често възниква, когато основното вечерно хранене е много голямо и след него продължава продължително похапване пред телевизора.
Какво казва науката?
В старите съвети има както полезни идеи, така и неща, които не бива да се превръщат в универсални правила.
Контролът на порциите действително може да помогне за контрол на енергийния прием, а по-бавното и осъзнато хранене може да улесни разпознаването на ситостта.
Но няма необходимост филията хляб буквално да бъде „прозрачна“, нито хлябът сам по себе си е причина за напълняване. Пълнозърнестият хляб например може да бъде част от балансирано меню.
Също така няма убедително основание всички хора задължително да се хранят много пъти дневно. При отслабването основно значение имат дългосрочният енергиен баланс, качеството на храната и режимът, който човек може реално да спазва.
И може би именно това е най-доброто наследство от стария подход:
- по-малко крайности, повече мярка.
Онази почти прозрачна филия хляб не е необходимо да се превръща в ново правило. Тя просто остава хубав символ на една хранителна философия, която не е брояла всяка калория, но е знаела кога количеството започва да става прекалено.
