Каква е перфектната разлика във възрастта на децата и как тя им се отразява

вход през zajenata.bg
За Жената
Родители
Аз пораснах
Каква е перфектната разлика във възрастта на децата и как тя им се отразява
1649
Източник: http://purvite7.bg/
Каква е перфектната разлика във възрастта на децата и как тя им се отразява

Каква е най- добрата разлика межу децата? Психолозите днес отговарят изчерпателно на този въпрос

Научни проучвания показват, че характерът на децата се определя на първо място от наследствените фактори. Веднага след тях обаче се нарежда един недооценяван доскоро фактор, а именно, поредността на раждане на децата във семейството.

 

Казват, че първородните и по-големите деца са родени лидери, че те са пример за по-малките братя и сестри и че често вторите и третите деца се стремят да копират и да приличат на по-големите деца в семейството.

От собствен опит много родителит споделят също така, че първородните деца израстват по-бързо, по-самостоятелни са и са по-решителни, освен това те по-стриктно спазват семейните правила и ценности.

За първородните деца още казват, че са по-отговорни и имат по-сериозно отношение към всичко, което се случва в семейството и извън него. Това се дължи, според психолозите, на факта, че те са с вроден стремеж да бъдат лидери, да са най-добрите, да търсят пътища към лични изяви и победи, както и винаги да преследват високи постижения.

 

Първородните деца, според мнозина се реализират в зряла възраст като блестящи мениджъри и ръководители. За разлика от тях вторите деца обикновено са отлични дипломати и умеят да водят преговори по всякакви въпроси.

Много често проявата на самостоятелност, самочувствие и стремежът към високи постижения в първородните деца е съпътствана от самоувереност, граничеща с твърдоглавие. Вторите деца са по-търпеливи, прагматични, целенасочени, последователни и общителни, което също е от полза в зряла възраст, когато дойде време за изграждане на кариера.

 

По време на детството обаче, второто или средно дете често страда от липса на внимание от страна на възрастните и по-голямата сестра или брат, а това може да доведе до занижени самочувствие. То може да се подсили и от факта, че второто или средното дете често наследява играчките и дрехите от своя по-голям предшественик. Към това трябва да се добави и факта, че родителите са вече претръпнали към първоначалните тревоги на родителството с първото дете и се отнасят към второто с много повече спокойствие, което може да се възприеме от по-малкото дете като липса на емоционална подкрепа и дори пренебрежение. Това може да е причина за формиране на ниско самочувствие и несигурност.
През пубертета това може да доведе до търсене на подкрепа извън семейството и до ниска оценка на семейните връзки и ценности.

 

Пред по-малките деца самите родители често имат по-малки очаквания и по-ниски изисквания, държат се не толкова строго, колкото с първородните си деца и често дори си затварят очите за някои дребни прегрешения, които са били недопустими за по-големите деца в семейството.

Вторите и средни деца с радост и готовност приемат грижите, с които ги заобикалят по-големите, тъй като те често се нуждаят от закрила и обичайно остават верни и много близки за цял живот. На повечето от поредните в семейството деца, ролята на по-слаби и по-беззащитни им харесва, но има и изключения, които категорично отказват да се примирят с подобна позиция. Тези деца се опитват да наваксат разликите с по-големите си братя и сестри и дори да ги надминат в училище или по-късно в кариерата си и това им носи много ползи. Често високите им амбиции ги правят по-успешни от първородните за семейството деца.

 

Според психолозите идеалната разлика във възрастта между две деца в семейството е приблизително три години.

Но какво се случва, ако битието ни поднесе друга формулировка и децата се родят с интервал от:

 

Година-година и половина

Минималната разлика във възрастта на децата в едно семейство обикновено е причина те да израснат в голяма близост и да останат близки и в зряла възраст. Такива деца са дълбоко свързани, те делят най-често едно и също пространство, имат общи играчки, следват един и същи дневен режим и обикновено имат еднакви интереси. Когато разликата е малка, ревността между децата също е малка или изобщо липсва. Отглеждането на две деца с такава малка разлика обаче е особено трудно и е препоръчително в отглеждането им да се включат повече хора, например баби и дядовци или бавачка.

 

От година и половина до три години

Това, според психолозите, е идеалната разлика във възрастта между две поредни деца в семейството. Такава разлика се счита за изключително успешна. По-голямото дете е все още силно привързано към майката и на практика все още се нуждае психологически и физически от нейното присъствие. Раждането на второ дете превръща първото в отговорен възрастен. Така малкото тригодишно дете изведнъж се превръща в закрилник, който все още се нуждае от закрила, но е готов да сподели всичко с новопоявилото се бебе.

 

От три до пет години

Според психолозите това е периодът, който се характеризира с най-висока степен на травматични преживявания от появата на следващо дете в семейството. Първородното дете вече е придобило известна самостоятелност и независимост, може да се обгрижва и често задава въпроси на родителите си, няма ли да си има вече братче или сестриче. Такава разлика във възрастта между децата обикновено създава тясна връзка между тях. По-голямото дете осъзнава своите отговорности и се чувства полезно, когато бива включвано в грижите за по-малкото. Много важно е сценарият да се случва именно по тази схема, така по-голямо дете няма да се почувства изолирано и пренебрегнато, което е гаранция, че ще преодолее успешно ревността си срещу по-малкото дете. При тази възрастова разлика, по-малкото дете от своя странаще се опитва да имитира по-голямото, а това ще доведе до по-бързото му психическо и дори физическо развитие. За да избегнат родителите проявите на съперничество и ревност е добре да се прилага принципът на едновременната комуникация. Игрите, четенето на книжки, гледането на филмчета и дори моментите на нежност трябва да са в един и същи момент и за двете деца, ако те са заедно.

 

От пет до осем години

На тази възраст по-голямото дете вече ясно осъзнава, че бебето е напълно безпомощно и затова се нуждае от много внимание и грижи. Вероятността да се породи ревност е минимална. Сравнително лесно в семейството може да се установи атмосфера на уважение, любов и зачитане един към друг. За да стане възможно това е добре по-голямото дете да не бъде превръщано в бавачка на по-малкото и да не се пренебрегва факта, че макар и по-голямо, то също е все още дете.
Винаги, когато то прояви самоинициатива и предложи помощта си, този факт трябва да бъде отбелязан и да му се благодари за самоинициативата. Животът на по-голямото дете не бива да бъде предопределян от живота на по-малкото братче или сестриче. Децата са много интуитивни, те лесно схващат новите ситуации и собствения си променен статут, така че е достатъчно да бъдат подкрепяни и те сами ще усетят кое трябва и кое не трябва да правят.

 

Седем и повече години разлика

При такава разлика обикновено не  може да се говори да общи интереси, игри и хобита. Всяко дете израства като първо, самостоятелно и единствено. Деца с такава възрастова разлика рядко си съперничат.
Много е важно родителите на не забравят, че по-голямото дете е на прага на една много сложна е деликатна възраст, в която ще се нуждае от повече внимание и обич. Ето защо е важно при децата с такава разлика, да се обръща повече внимание на по-голямото дете, на проблемите и на чувствата му. В никакъв случай не бива да се налагат твърде много ограничения, произтичащи от раждането на бебето, а по-скоро трябва внимателно да се балансира между грижите за него и по-специалното отношение към вече порасналото първородно дете.

 

Важни семейни правила:

-        След раждането на второто дете, се придържайте към всички онези ритуали и правила, които са се утвърдили по-рано във времето. Не променяйте и дневния режим на детето, продължете да излизате на разходки в парка и четете книжки всяка вечер, както преди, независимо колко трудно ще ви се струва всичко. Така първородното дете няма да страда от липса на внимание.

-        Никога не сравнявайте едното дете с другото, защото това ще накара по-голямото да се съмнява в собствените си възможности и ще намали вероятността децата да изградят помежду си чувства на обича и уважение.

-         Подкрепяйте желанието на по-голямото дете да ви помага в грижите за по-малкото. Не го подценявайте, особено, ако ви е грижа и двете ви деца да растат щастливи.

 

По материали от www.huffingtonpost.com

Дай твоята оценка:
5 от 1 гласа
Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft