Министерството на образованието и науката представи нов пакет от мерки , насочени към дисциплината, сигурността и мотивацията на учениците. Идеята е фокусът постепенно да се измести от чисто наказателния модел към превенция, ранна подкрепа и по-добра координация между училището, родителите и институциите.
Важно е да се уточни, че става дума за предложения и разработвана концепция, а не за окончателно въведени правила.
Карта с 18 оценки за всеки ученик
Една от най-обсъжданите идеи е въвеждането на карта за личностно развитие, която да дава много по-широка картина за ученика от обикновените срочни оценки.
По думите на Асен Александров, председател на Сдружението на директорите в средното образование, няма да има класическа „оценка за поведение“. Вместо това се предвиждат 18 отделни оценки, чрез които да се проследяват различни аспекти от развитието на детето. В края на всеки срок родителите ще получават генерирана характеристика със силните и слабите страни на ученика.
Идеята е документът да не се използва само за отбелязване на проблеми, а и за открояване на таланти, социални умения, напредък и положително поведение.
Не „оценка за поведение“, а цялостна характеристика
От МОН и представителите на директорските организации подчертават, че новият модел не трябва да се възприема като връщане към старата система на формална оценка за поведението.
Според концепцията картата трябва да показва как ученикът се развива във времето, а не просто дали е бил наказан.
Асен Александров коментира, че по-голямата част от показателите би трябвало да позволяват отчитане и на положителните качества на детето.
Във всяко училище може да има специалист по личностно развитие
Друга ключова промяна е предлаганата нова роля на специалист по личностно развитие.
МОН предвижда такъв човек да координира работата с учениците, родителите и учителите и да следи не само проблемното поведение, но и социалните умения, включването в училищния живот и развитието на талантите.
Важно уточнение е, че това не означава непременно назначаване на отделен нов човек във всяко училище.
Според зам.-министър Панчева функцията може да бъде възложена на заместник-директор, учител или външен педагогически специалист, а в по-малки училища – дори на половин щат.
„Училищен омбудсман“
Директорът на 119 СУ Диян Стаматов сравни новата функция с своеобразен „училищен омбудсман“.
Според идеята този човек трябва да посредничи при конфликти, да помага при проблемно поведение и да съдейства учениците да бъдат по-добре включени в училищната среда.
Това би преместило част от тежестта от класния ръководител и директора към специалист, който следи по-целенасочено развитието и отношенията в училище.
По-малко директни наказания, повече междинни мерки
Друг съществен елемент е промяната в подхода към дисциплината.
Вместо наказанието да бъде първата реакция, се предвижда преди него да има серия от превантивни и подкрепящи мерки.
Това всъщност е в духа на вече съществуващия принцип на „позитивната дисциплина“, според който първо трябва да се търсят причините за проблемното поведение, да се използва разговор, посредничество, работа с психолог и други форми на подкрепа, а санкцията да идва след изчерпване на тези възможности.
Според публикуваните предложения се обсъждат и пет степени на поощрение и шест степени на санкции, които да дадат по-ясна и постепенна рамка за реакция при добро или проблемно поведение.
По-добра връзка между училище, социални служби и общини
Пакетът включва и по-силна координация между институциите.
МОН работи заедно с Министерството на труда и социалната политика и общините по създаването на общ механизъм за ранно откриване на деца в риск от отпадане или с проблеми в семейната среда.
Идеята е различните институции да могат да обменят информация по-бързо и да реагират преди проблемът да е станал сериозен.
Единна информационна система за по-ранна реакция
В концепцията се предвижда и обща информационна система, чрез която училища, социални служби и общини да работят с по-добре координирани данни.
Целта е децата, за които има риск от отпадане, отсъствия или сериозни социални проблеми, да бъдат идентифицирани по-рано и да получат подкрепа навреме.
Това е различна идея от отделния проект на МОН за национален инструментариум за проследяване на развитието в предучилищното образование, който също беше представен през август.
Родителите трябва да получават повече информация
Една от основните цели на новата карта за личностно развитие е родителят да вижда не само оценките и нарушенията.
В края на срока характеристиката трябва да дава по-пълна представа за това как детето се справя социално, какви силни страни има и къде се нуждае от подкрепа.
Идеята е семейството да бъде включено по-активно в процеса, вместо да научава за проблем едва когато вече е стигнал до наказание.
МОН: Училището не може да решава всички проблеми само
Зам.-министър Таня Панчева подчертава, че училището не може самостоятелно да компенсира всички социални, семейни и поведенчески проблеми.
Затова новият модел разчита много повече на съвместна работа между родители, учители, социални служби и общини.
Подкрепата за личностно развитие и сега е част от системата на приобщаващото образование и включва дейности като превенция на тормоза, мотивация, преодоляване на проблемно поведение и психологическа помощ.
Новата концепция по-скоро цели тези механизми да бъдат по-добре подредени и по-ясно координирани.
Кога могат да влязат промените
Към момента мерките не са окончателно въведени.
Според Таня Панчева ще бъдат необходими нормативни промени, а реалистичният сценарий е част от новия модел да започне да се прилага от втория срок на настоящата учебна година, ако необходимите процедури бъдат завършени.
Това означава, че конкретните правила, формата на картата и точните правомощия на специалиста по личностно развитие могат да бъдат допълнително прецизирани.
Голямата промяна е във философията
Най-същественият елемент в предложенията е промяната в начина, по който се гледа на дисциплината.
Вместо проблемното поведение да се разглежда само като нарушение, за което следва наказание, подходът трябва да търси причината и възможността ученикът да бъде подкрепен преди да се стигне до по-тежка санкция.
В същото време МОН заявява, че системата трябва да остане достатъчно ясна, за да защитава правата на учениците, които спазват правилата и искат нормална учебна среда.
