Можем ли да намалим риска от болестта на Алцхаймер , преди да се появят първите проблеми с паметта? Според известния американски невролог д-р Дейвид Пърлмътър начинът ни на живот има много по-голямо значение за здравето на мозъка, отколкото повечето хора предполагат. След години медицинска практика и хиляди изследвания на мозъка той посочва пет навика, които самият той се стреми да избягва.
Неврологът, който е автор на книги за мозъчното здраве, разказва за тях в подкаста „The Diary of a CEO“ с водещ Стивън Бартлет.
Темата има и дълбоко лично значение за специалиста.
Според д-р Пърлмътър много хора погрешно приемат, че рискът от деменция е изцяло предопределен от гените и че не могат да направят почти нищо, за да го променят.
Той обобщава своята позиция с метафората:
„Генетиката зарежда пистолета, а начинът на живот натиска спусъка.“
Макар наследствеността действително да има значение, все повече изследвания показват, че физическата активност, сънят, храненето и социалните контакти са свързани с риска от когнитивен спад.
Ето петте неща, които неврологът посочва като особено важни за здравето на мозъка.
1. Никога не би прекарвал целия ден седнал
Първият навик, срещу който предупреждава д-р Пърлмътър, е заседналият начин на живот.
Според него продължителното обездвижване може да се отрази неблагоприятно не само на сърцето и кръвообращението, но и на мозъчните функции.
Неврологът определя физическата активност като своеобразен универсален инструмент за поддържане на мозъчното здраве.
Снимка: Shutterstock
„Упражненията и движението действат като многофункционален инструмент за мозъка“, обяснява той.
По думите му движението влияе върху чувствителността към инсулина, възпалителните процеси, работата на митохондриите и кръвоснабдяването на мозъка.
Всички тези механизми участват в нормалното функциониране на нервната система.
Какво показват научните изследвания?
Мащабно проучване, публикувано през 2023 г. в медицинското списание JAMA, анализира данните на 49 841 души на възраст над 60 години.
Изследователите установяват връзка между продължителното седене и по-високия риск от развитие на деменция.
При хората, които прекарват около 10 или повече часа дневно в заседнало положение, се наблюдава повишен риск, като зависимостта става по-изразена при още по-продължително обездвижване.
Това не означава, че всеки, който седи по десет часа дневно, непременно ще развие заболяването. Проучването показва статистическа връзка, а не доказва, че седенето само по себе си причинява деменция.
Какво можете да направите?
Не е необходимо да започвате интензивни тренировки. Редовното ходене пеша, колоезденето, плуването и дори умерената домашна активност могат да бъдат полезни.
Особено важно е хората, които работят пред компютър, да прекъсват продължителното седене и да намират възможности за повече движение през деня.
2. Не би позволил социалната изолация да стане част от живота му
Вторият важен фактор според д-р Пърлмътър е липсата на редовни контакти с други хора.
Самотата и социалната изолация могат да повлияят върху психическото състояние, но според редица изследвания са свързани и с повишен риск от когнитивен спад.
Неврологът обръща внимание на ролята на окситоцина – хормон, който участва в социалното свързване и емоционалната близост.
Снимка: Shutterstock
Той обяснява, че общуването може да повлияе върху процеси в мозъка, свързани с имунната система и възпалението.
Особено внимание отделя на микроглиалните клетки, които изпълняват защитни функции в централната нервна система.
Според Пърлмътър благоприятните социални отношения могат да подкрепят механизмите, които помагат на тези клетки да функционират нормално.
Това обаче е сложна научна област. Не е доказано, че социалните контакти предотвратяват Алцхаймер чрез един-единствен хормонален механизъм.
Защо приятелствата са толкова важни?
Разговорите, споделените преживявания и участието в общи дейности стимулират мисленето и паметта.
Социалната активност често е свързана и с други полезни навици – повече движение, по-добро настроение и по-малко време, прекарано в изолация.
Не е необходимо човек да има широк кръг от приятели. По-важно е да поддържа качествени и смислени отношения.
Редовните срещи с близки, телефонните разговори, клубовете по интереси и доброволческите дейности са начини за поддържане на социална активност.
3. Не би подценявал лошия сън и хроничното недоспиване
Третият навик, който неврологът смята за особено неблагоприятен, е системното лишаване от качествен сън.
Д-р Пърлмътър подчертава, че сънят не е просто период, в който тялото си почива.
Снимка: Shutterstock
Той е необходим за обработването на информацията, затвърждаването на спомените и нормалното функциониране на нервната система.
По време на сън мозъкът преминава през различни фази, всяка от които има своя роля.
Неврологът обръща внимание и на т.нар. глимфатична система – механизъм, участващ в обмяната и отстраняването на отпадни вещества в мозъчните тъкани.
Изследванията показват, че сънят е свързан с процесите на очистване на мозъка, макар подробностите за работата на тази система при хората все още да се изучават.
Как недоспиването влияе върху мозъка?
Недостатъчният или некачествен сън може да доведе до проблеми с концентрацията, вниманието и запаметяването.
Съществуват и данни за връзка между нарушенията на съня и повишения риск от деменция.
Тази връзка обаче е двупосочна – ранните промени при невродегенеративни заболявания също могат да нарушат съня.
Затова не бива автоматично да се приема, че недоспиването причинява Алцхаймер.
Какво препоръчват специалистите?
Повечето възрастни се нуждаят от приблизително 7–9 часа сън в денонощието.
Полезно е да се поддържа сравнително постоянен час за лягане и ставане, да се ограничава кофеинът късно през деня и да се осигурява спокойна среда за сън.
При продължително безсъние, силно хъркане или съмнения за сънна апнея е добре да се потърси медицинска консултация.
4. Не би се хранил редовно с ултрапреработени продукти
Четвъртият фактор, за който предупреждава д-р Пърлмътър, е нездравословното хранене.
Специалистът обръща внимание най-вече на прекомерния прием на добавени захари и силно преработени храни.
Снимка: Shutterstock
Според него хранителните навици могат да влияят върху метаболитното здраве, инсулиновата чувствителност и възпалителните процеси, които имат значение и за мозъка.
Особен интерес предизвиква ново изследване, публикувано през октомври 2026 година в JAMA Network Open.
В него са включени 8783 души на средна възраст от Канада.
Учените установяват, че по-високата консумация на ултрапреработени продукти е свързана с по-голямо натрупване на телесни мазнини и с по-висока вероятност от определени съдови промени в мозъка, видими при ядрено-магнитен резонанс.
Сред тях са т.нар. тихи мозъчни инфаркти и изменения в бялото мозъчно вещество.
Тези промени могат да се открият дори когато човек няма очевидни неврологични симптоми.
Важно е обаче да се отбележи, че изследването не установява значима връзка между консумацията на ултрапреработена храна и резултатите от проведените когнитивни тестове.
То също така не доказва причинно-следствена зависимост.
Кои храни е добре да ограничим?
Не всички промишлено обработени продукти са еднакви, но като общ принцип е разумно да се намали редовната консумация на:
Подсладени газирани напитки и продукти с много добавена захар.
Пакетирани сладкиши и десерти с ниска хранителна стойност.
Част от силно преработените готови ястия.
Продукти с високо съдържание на сол, наситени мазнини и малко фибри.
За сметка на тях е полезно менюто да включва повече зеленчуци, плодове, бобови растения, пълнозърнести храни, ядки и подходящи източници на белтъчини.
Средиземноморският тип хранене е един от най-изследваните хранителни модели във връзка със сърдечносъдовото и мозъчното здраве.
5. Не би разчитал единствено на лекарствата да предпазят мозъка му
Последното предупреждение на д-р Пърлмътър е насочено към убеждението, че бъдещият напредък на медицината ще реши всички проблеми, свързани с Алцхаймер.
Според невролога хората не трябва да отлагат грижите за собственото си здраве с надеждата, че един ден ще се появи лекарство, което напълно ще премахне риска.
Той подчертава значението на действията, които можем да предприемем още днес – редовно движение, по-добро хранене, достатъчно сън и поддържане на социални отношения.
Това обаче не означава, че лекарствата са ненужни.
Съществуват медикаментозни терапии за определени стадии и форми на болестта на Алцхаймер, а лечението на високо кръвно налягане, диабет и повишен холестерол също има значение за намаляването на съдовите рискови фактори.
Никога не бива да се спира или променя предписано лечение без консултация с лекар.
Посланието на невролога е, че медицинската помощ и здравословният начин на живот трябва да се допълват, а не да се противопоставят.
Колко от случаите на деменция могат да бъдат предотвратени?
Научните данни показват, че значителна част от риска от деменция е свързана с фактори, върху които може да се влияе.
Според доклада на международната комисия на The Lancet от 2024 година до около 45% от случаите на деменция потенциално могат да бъдат предотвратени или отложени чрез ограничаване на 14 изменяеми рискови фактора през целия живот.
Сред тях са физическата неактивност, социалната изолация, тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол, високото кръвно налягане, диабетът, повишеният LDL холестерол, загубата на слуха и други.
Това е оценка на популационно ниво, а не гаранция, че конкретен човек няма да развие заболяването, ако спазва определени правила.
Най-важният извод е, че никога не е твърде рано да започнем да се грижим за мозъка си.
Дори малките промени в ежедневието могат да бъдат ценна част от дългосрочната профилактика.
Какво трябва да имаме предвид?
Болестта на Алцхаймер е сложно невродегенеративно заболяване, чието развитие зависи от множество генетични, биологични и фактори на средата.
Здравословните навици могат да помогнат за намаляване на риска, но не осигуряват пълна защита. Нито едно от посочените изследвания не доказва, че конкретен навик самостоятелно причинява или предотвратява заболяването.
При трайни нарушения на паметта, объркване или промени в ежедневното функциониране е необходима консултация с лекар, а не самолечение или разчитане единствено на промени в начина на живот.
